Хроничните заболявания и празниците

Хроничното заболяване е вплетено в тъканта на живота ни, точно както и празниците. Те са възможност да си припомним, че на първо място трябва да бъде благосъстоянието ни. Хроничната болка и притесненията за това как ще преживеем празниците не са нещо ново за нас, но допълнителните предизвикателства на COVID-19 са безпрецедентни. Ето защо, преди да извадите маската със снежни човеци за навън, нека разгледаме някои от начините да се включите в празненствата с приятели и роднини, като вземате предвид и болката.

Знаете ли, че колкото по-дълго живеем с хронично заболяване, толкова по-малка е вероятността да говорим за него? Чувството, че никой не ги чува, и усещането, че само ще развалят настроението на другите, са две от причините, които клиентите ми най-често споменават като обяснение за това защо са спрели да говорят за потребностите си. През цялата година ние всеки ден се борим за здравето си по начини, които близките ни никога няма да разберат. Само за миг се озоваваме между двете крайности „Не трябва да позволя на това да контролира живота ми“ и „Трябва да спра и да се вслушам в тялото си“. Ако не сме поставили граници и не сме говорили за потребностите си, това може да се окаже пагубно за способността да бъдем заедно с  други хора през празниците. Все пак това е времето, за което правим всичко възможно да бъде активни.

„Съжалявам, но не мога.“ През първите няколко години след диагнозата се извинявах много. Вероятно най-ценният съвет за грижата за себе си, който научих, бе под формата на две букви Н-Е. Не е лесно да поставим граници по отношение на нашите умствени, емоционални и физически ресурси. Често се задушаваме от вина, срам и обвинения. Това положение става още по-зле по време на празниците, когато сме заринати с покани, събития и традиции за спазване. От друга страна, можем да се научим да плаваме в тези води по-ефективно, като приемем, че имаме право на първо място да поставим здравето си. Знаем, че ако се пресилим, това неминуемо ще доведе до смазващи за нас последици и изблик на болка. Защо тогава ни е трудно да кажем „не“? Често защото се притесняваме, че ще нараним другите хора. И все пак, като вземем предвид свързаните с COVID-19 мерки, истината е, че тази година ще трябва да откажем някои покани. Необходимо е да помним, че мненията, емоциите и поведението на другите хора не са наша отговорност. Ние имаме свободна воля да направим това, което е в най-добрия интерес на нашето здраве и благосъстояние.

„Ето статия, в която се описва моето състояние.“ Дайте на приятелите и семейството си възможност да научат за Вашето състояние и споделете по какви начини поддържате здравето си. Така например Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев има информация ,материали на уебсайта си www.spondylitisbg.org. Можете да използвате тези ресурси и да ги изпратите на приятели и семейството си, защото в тях са разгледани широк спектър от теми, свързани със спондилоартрита, като се започне с физическите симптоми и се стигне до биопсихосоциалния ефект на заболяването. Споделянето на информация може да Ви помогне да създадете по-реалистични очаквания през годината; не можем обаче да принудим близките си сами да се образоват. Но също така не можем да престанем да правим необходимото за нас, независимо от това дали те разбират защо е важно за нас. Това означава, че трябва да сме прями и откровено да кажем какво можем да приемем от гледна точка на социални събирания, покриване на лицето и социално дистанциране.

Когато отказваме да приемем болката, ние самите си задаваме невъзможен стандарт. Трябва целенасочено да полагаме усилия, за да приемем ясно, че няма проблем да имаме проблем. Когато сте заобиколени от приятели и близки, които нямат хронично заболяване, е лесно сами да се разколебаете. Важно е да бъдете активни в мрежата си за подкрепа. Можете да намерите група за подкрепа във Facebook, а други начини за връзка и контакт можете да потърсите в секция “Стани член” на уебсайта. Много ще Ви помогне да чуете и други хора, които разказват, че трябва да се подготвят преди събитие и да планират възстановяването си след това. Личните разкази ни помагат да изградим връзка с хора, които могат да ни подкрепят, посъветват и насърчат по пътя към постигане на благосъстояние.

„Кое е наистина важно?“ Тази година ни накара да преосмислим отношенията си с хора, места и неща. Когато от нас се изисква да се дистанцираме, можем да премислим ценните за нас неща и да намерим нови начини за връзка. Направете мисловна крачка назад и се запитайте кое е най-важно за Вас в празничните традиции. Често това са споделените любов, радост, любопитство, връзка и надежда, които свързват сърцата ни. Макар и нещата да Ви се струват различни, бъдете с отворено съзнание за откриване на нови и стари традиции, като например да напишете писма до семейството си, да направите виртуална среща или да създадете семеен блог или група, в която да споделяте рецепти, песни и какво ли не. Не, не е същото. Но и идеята не е да е същото. От друга страна, трябва да приложим стратегия, която ни е известна, що се отнася до състоянието ни – радикално приемане. Радикалното приемане е умение за справяне със стреса. Това не е одобрение, а пълно приемане с ум, тяло и дух, че не можем да променим фактите, дори и да не ги харесваме.

Когато болката е част от живота, радикалното приемане ни позволява да попречим на болката да се превърне в страдание. Когато приемем фактите на действителността и не отговаряме, като се затваряме и отказваме да участваме в живота, ние правим крачка напред – нещата са такива, каквито са. Това не означава, че се предаваме и ставаме безпомощни; по-скоро приемаме, че отричането на фактите няма да ги промени, а само ще ни затвори в омагьосания мисловен кръг на „не е честно“, „защо аз“ и „защо сега“. Когато изберем радикално да приемем нещата, които са извън нашия контрол, ние си помагаме да не затънем в нещастие, горчивина, гняв и тъга и така можем да спрем страданието.

„Мога да правя трудни неща.“ COVID-19 е тук и това е притеснително, но независимо от това колко е нечестно и колко планове е трябвало да се променят тази година, не можем да променим факта, че е тук и влияе на живота ни. Това важи и за заболяването ни. Когато поставяме граници, прилагаме радикално приемане и се съсредоточаваме върху важните неща, ние насочваме вниманието си към това, което можем да контролираме, вместо към нещата, които не можем да контролираме, и това може да ни даде свобода. Освобождаваме цялата енергия, която влагаме в борба с реалността, и я насочваме към това как ефективно да се справим с положението и как да се грижим за себе си.

Автор: Дейна Хол,

LCPC, MA, TF-CBT

Дейна Хол има диплома по психология и по работа с общности от Университета „Сейнт Зейвиър“ в Чикаго. От повече от 15 години е лицензиран клиничен професионален консултант. В частната си практика специализира в областта на управлението на хронични заболявания и травми. Има сертификации в следните области: сертифициран клиничен професионалист в областта на травмата (CCTP-II), сертифициран клиничен професионалист по справяне с безпокойството (ICATP), сертифициран специалист по семейни травми (IATP), професионалист в областта на зависимостите (CAIMHP-Certification). Член е на Американската асоциация по консултиране. Омъжена е и има три малки деца, които я държат здраво на земята и за които е благодарна и се надява, че ще имат по-добро бъдеще.

Източник: Spondylitis Plus, Fall/Winter 2020, p.14-15