Categories
Новини Психология Упражнения

Как да се справим с хроничната болка? Многомодалната стратегия на функционалното възстановяване

Статията е публикувана за първи път през 2015 г. в зимното издание на „Spondylitis Plus“, списанието на Асоциацията по спондилит на Америка, което се публикува четири пъти годишно.

За болката и централната сенситизация писахме в есенното издание от 2015 г. на „Spondylitis Plus“. В този материал навлизаме по-дълбоко в темата и обръщаме внимание на възможностите за лечение на хроничната болка. Ако контролирате подходящо спондилоартрита, но все още изпитвате неконтролируема болка, то може да са необходими допълнителни терапии. От една страна, на разположение са многобройни варианти за лечение, като медикаментите за обезболяване може да облекчат състоянието на мнозина, но от друга страна, целта ни тук е да обсъдим функционалното възстановяване с оглед на управлението на болката и да се насочим към активни интервенции.

Благодарим на Американската асоциация по хронични болки, която ни позволи да използваме и адаптираме статии от нейните обширни ресурси по темата в Ръководството за лечение на хронична болка. Това Ръководство съдържа богати материали, които се проучват, създават и актуализират от лекари, които се занимават с управление на болката.

Започваме с въведение във функционалното възстановяване:

Функционалното възстановяване може да бъде дефинирано като процесът, по който човек придобива умения, познания и поведенчески промени, необходими да поеме или да си възвърне основната отговорност за своето физическо и емоционално благосъстояние.

Така функционалното възстановяване дава възможност на човек да постигне максимална функционална независимост, да бъде способен да възстанови или увеличи максимално ежедневните си дейности и [когато е възможно] да се върне към професионални и непрофесионални дейности.(1)

А какво става с БОЛКАТА? Не може ли просто подходящото лекарство или процедура просто да я премахне и да се върнем към пълната си функционалност? Не и според този модел; лекарствата и другите пасивни методи са само една част от решението на въпроса с хроничната болка. Според този модел, често липсва активната интервенция.

Да си представим, че човек с хронични болки е нещо като автомобил с четири спукани гуми. Очакваме, че просто ни трябва лекарство или лечение и болката ще изчезне. Но лекарството напомпва едната спукана гума. Остават ни три спукани гуми и не можем да се придвижим напред. Лекарството или лечението вероятно може да осигури 25 до 30 процента от облекчаването. Нека за момент спрем тук и се запитаме какво ни трябва, за да напомпаме и другите три гуми.

При всеки човек необходимата комбинация от терапии и интервенции ще е различна в зависимост от индивидуалните потребности. За разлика от традиционната медицина, в която „пациентът“ е пасивен участник, воденето на пълноценен живот с болка изиска от нас да поемем активна роля в процеса на възстановяване. Трябва да работим заедно със здравните професионалисти, за да открием какво е необходимо за напомпването и на другите три гуми.(2)

И така, какво точно означава „активна интервенция“? Активните интервенции са варианти на лечение, които изискват активното участие на съответния човек.

Активните интервенции включват образование, упражнения, функционални тренировки, психологически и поведенчески подходи.

Образование

Образоването относно хроничната болка трябва да започне веднага след идентифицирането на болката като хронична. Една от първи теми трябва да бъде как да помогнем на човек да осъзнае, че не може да бъде „поправен“, а вместо това болката трябва да бъде управлявана. Можем да мислим за хроничната болка подобно на други хронични заболявания като диабета например. Човек трябва да управлява диабета и да предотврати влошаването му и появата на други проблеми. Диабетът не може да бъде излекуван бързо или просто коригиран. Същото важи за хроничната болка. По-нататък за хроничната болка трябва да осъзнаем, че болката не е „само в ума“, но пък активният подход, насочен към човека като цяло, е най-ефективният начин за лечение на хронична болка. Възможно най-ясно трябва да бъде определено какво човек може да прави и какво не може да прави.(3)

Упражнения (активна терапия)

Основният мотив в лечението на повечето хора, които страдат от хронична болка, е да поддържат възможно най-добра физическа форма. Така например едно от най-добрите лечения за хроничната болка в долната част на гръбначния стълб са упражненията. След консултация със здравен специалист и/или физически терапевт трябва да се започне с програма за терапевтични упражнения, която стои в началото на всяка програма за лечение на хроничната болка.

Терапевтичните упражнения може да бъдат разделени на следните групи:

1. Упражнения за обхват на движението

2. Разтягане

3. Упражнения за сила

4. Сърдечносъдови упражнения.

Активната терапия се основава на идеята, че терапевтичните упражнения и/или активността способстват за възстановяване на гъвкавостта, силата, издръжливостта, функцията и обхвата на движението, като може да облекчи дискомфорта.

Хората, които страдат от хронична болка, може да се разочароват в началото, тъй като болката временно се увеличава от терапевтичните упражнения, поради което прекратяват лечението твърде рано преди да са постигнали максимален ефект. Дори и при най-простите упражнения трябва да се очаква увеличаване на болката в началото, но това може да се дължи и на лоша механика на тялото, ограничени или сковани движения, прекомерно използване на пострадала част или компенсаторни движения. Важно е да Ви съдейства здравен професионалист, който е запознат с лечението на хронични болки. Той може да Ви помогне не само при създаването на поетапна и внимателна програма за упражнения, но и при разпознаването на нови симптоми, за да се разграничи „добрият“ дискомфорт, който обичайно се свързва с интензифицирането на програмите за упражнения. 

Функционални тренировки

Функционалните тренировки са също толкова важни като изпълнението на ежедневна програма са упражнения. Вдигане, носене, бутане, дърпане, протягане, навеждане, движение на пръстите на ръцете и хващане са все примери за функционални движения, които се използват всеки ден. Мислете за ежедневните дейности като изпълнение на упражнения. Важно е първо да се определи настоящата способност за изпълнение на дадена задача. След това задачата се изпълнява с подходящо темпо, управление на повишаването на болката и бавен напредък.(5)

Определени упражнения може да се използват и като възможности за функционални тренировки, като при някои хора водят до изключителни резултати. Сред тях са тай чи, йога и ки гонг. 

Психологически и поведенчески подходи

Определението за болка е „…отрицателно сензорно или емоционално преживяване“ (Международна асоциация за изучаване на болката). В това определение се приема, че при болката има и емоционален отговор и реакция. Хората естествено отговарят на болката с желание да избягат от нея. В случая с хроничната болка човек трудно може да избяга от нещо, което идва отвътре в тялото. Понякога хората се опитват да избягат от болката, като се залежават и не са толкова активни. На пръв поглед подобни стратегии (наричани „избягване на страха“) може да ни се струват като добри, но заседяването всъщност увеличава болката, води да загуба на тонус и допринася за изпадане в депресия. Психолози в областта на болката може да ни помогнат да научим техники и умения за успокояване в случаи на болка. Проучванията показват, че психологическият дистрес във връзка с болката всъщност увеличава усещането за болка.

Терапевтите може да помогнат да се прекъсне цикълът, като съдействат за намиране на начини за постепенно подобряване на функциите, намаляване на притесненията и подобряване на настроението. Сред най-успешните стратегии са: наблюдаване на ежедневните дейности и настроение, техники за решаване на проблеми, изправяне срещу някои от повтарящите се притеснения, изпълнение на поетапна програма за упражнения, наблюдаване на подаваните от тялото сигнали, поддържане на ежедневна режим и график, научаване как да се определя темпото на дейностите, следене за хранителния режим и приема на калории, участие в разсейващи дейности с други хора, споделяне на свързаните с болката емоции, обръщане към други хора при нужда от помощ.

Терапевтите, които са специалисти в областта на поведенческата медицина, често предават техники за релаксация и различни интервенции за ума и тялото, включително диафрагмено дишане, прогресивна мускулна релаксация, автогенна релаксация, визуализация, контролирана релаксация и хипноза.

Важно е да се помни, че целта на психотерапията и поведенческата терапия е не да „излекува“ или да премахне болката и че посещението при психолог или друг специалист не означава, че болката не е реална. Психотерапията може да помогне на хората да управляват болката по-добре, за да намалят влиянието й върху техните дейности, взаимоотношения и други аспекти на живота им.(6)

Ако се върнем към сравнението с автомобила с четири спукани гуми, става ясно защо настоящите изследвания и добри практики в управлението на болка все повече препоръчват холистичен подход при хронична болка. Функционалното възстановяване е модел на лечение, който изисква много от живеещия с хронична болка човек, но също така предлага по-добри резултати в сравнение с другите интервенции досега.

Препратки, използвани с разрешението на Американската асоциация по хронични болки 

1. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 130.

2. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 9.

3. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 118.

4. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 119.

5. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 120.

6. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 124-128.

Превод: Д.Я.

Categories
Новини

Проучване 2020

Целта на проучването е да набере информация за някои от основните и най-важни социални проблеми, с които се сблъскват хората с болестта на Бехтерев в процеса на своето лечение, рехабилитация и ежедневен живот. Подобна информация е изключително важна както за самото сдружение, така и за хората създаващи и реализиращи здравни и социални политики в сферата на ревматичните заболявания.
Проучването се провежда от 2010 година, като това е петото допитване до хората с болест на Бехтерев.
Резултатите от проучването ще обявим на Световен ден за борба с болест на Бехтерев – 02.05.2020г. В допълнение обобщение на резултатите ще бъдат изпратени до всички отговорни институции за реализиране на политики отнасящи се към лечението и живота на хората с болест на Бехтерев в България.

Отделете 5-10 минути от времето си и попълнете проучване 2020 на следния линк.

https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSe84KbGv47msV4EyZm5MJnbWkfT0n0_yK3hcFLLCoQ6G5h8lQ/viewform?usp=sf_link

Categories
Новини

Аксиален спондилоартрит (аксСпа) при жени

Исторически погледнато, аксСпА се е разглеждал като “мъжко” заболяване. Но все пак, аксСпА засяга в еднаква степен както мъже, така и жени.

Categories
Новини

НДК ще свети в синьо в подкрепа на 30 000 души с болест на Бехтерев в България. 04.05.2019: Световен ден за борба с болестта на Бехтерев

До медии

Световен ден на болест на Бехтерев е на 04.05.2019 г. или всяка първа събота на месец май според Световната федерация на организациите представляващи хора с болест на Бехтерев.  На 04.05.2019г. между 20:00 и 22:00ч. НДК ще свети в синьо в подкрепа на 30 000 души с болест на Бехтерев в България

Това е хронично заболяване засягащо най-често гръбнака и сакроилиачните стави. Поява на първите симптоми се случва около 25 годишна възраст, като поставяне на диагнозата се забавя около 8 години.

Това включва хронична болка в гърба, нарушен сън съпътстващ с изпотяване, скованост, подобряваща се при движение и влошаваща при покой, необяснима умора и намалена физическа мобилност.

Допълнително болестта на Бехтерев може да доведе до увеит (възпаление на очите), остеопороза и гръбначни изкривявания, възпаление на сухожилията, възпаление нa червaтa и храносмилателната система, периферен артрит, псориазис. 

Около 10% от хората в първите 2 години след поява на първите симптоми проявяват физическо изменение главно в сакроилиачните стави.

0.7% от световното население на възраст между 18 и 44 години, имат болест на Бехтерев. В България по неофициални данни на Министерство на здравеопазването са засегнати 30 000 души.

Болестта на Бехтерев засяга всеки аспект от живота на човек и намалява усещането за пълноценност. 

И по-конкретно, според последните световни проучвания хората с този проблем споделят, че при наличие на възпалителен процес и болка:

  • 22 000 души в България или (76%) имат трудности да провеждат основни физически упражнения.
  • 20 000 души в България или (71%) не успяват пълноценно да изпълняват домашни дейности.
  • 20 000 души в България или (69%) имат трудности да станат от легло след сън. 
  • 19 000 души в България или (68%) смятат качването по стълби за трудно или невъзможно.

И по-конкретно за трудовото развитие хората с това заболяване:

  • 22 000 души в България (74%) имат трудност да намерят работа, поради трудности свързани със състоянието си и специфичните нужди. 
  • 14 000 души в България (46%) споделят, че заболяването им е повлияло при избора на работно място.

И по-конкретно емоционално поради неразбирането на обществото за естеството на заболяването, хората се тревожат за бъдещето си:

  • 18 000 души в България (62%) са в риск от емоционални тревоги.
  • 15 000 души в България (50%) имат проблеми със съня.
  • 14 000 души в България (39%) имат хронично чувство на безпокойство.
  • 13 000 души в България (34%) страдат от депресия.

И по-конкретно хора с болест на Бехтерев в постоянно безпокойство:

  • 10 000 души в България (30%) имат страх от загуба на подвижност.
  • 10 000 души в България (30%) имат страх от наличието на постоянна болка.
  • 12 000 души в България (33%) имат страх , че няма да успяват успешно да контролират задълбочаването и развитието на заболяването.

Фокус за хората с болест на Бехтерев е подобряване условията за провеждане на задължителна рехабилитация в специализирани лечебни заведения. В момента хората с такъв проблем могат да провеждат рехабилитация 7 дни в годината по клинична пътека, което е изключително недостатъчно за постигане на необходимия ефект в усилията за забавяне развитието на заболяването.

Целта ни е да се осигури минимум 2 пъти в годината по 10 дни рехабилитация, или общо 20 дни в годината. Физикалната и рехабилитационна медицина прилагана в хроничен стадий (както е при хора с болест на Бехтерев) като поддържаща функционалното състояние, ограничава патологичните последствия, осигурява максимално възможна независимост и подобрява качеството на живот а и дава възможност за  ефективна ресоциализация. Сигурни сме, че приложени навреме и по правилата за добра медицинска практика, методите на физикалната терапия и рехабилитация значително понижават разходите за медикаменти, с което допълнително оптимизират лечебния процес. Физикалната и рехабилитационна медицина в най-пълна степен обезпечава промотивните и профилактични задачи на здравеопазната система. Това я прави най-ефективната и ефикасна, не само от медицинска, но и от финансова гледна точка медицинска дейност. Всички високо цивилизовани страни развиват с успех физикалната терапия и рехабилитация.

03.05.2019г.

За контакт: Албена Янева, тел. 0877107967