изх. № 177 / 30.06.2014г.
НС-12-00-113/01.07.14г.
НЗОК 15-02-37/01.07.14г.
До:
Д-р Бойко Пенков
Председател на НС на НЗОК
Членовете на
Надзорния съвет на НЗОК
Д-р Румяна Тодорова
Управител на НЗОК
СТАНОВИЩЕ
Относно: Лечението на хора с болест на Бехтерев в България.
Уважаеми д-р Пенков,
Уважаема д-р Тодорова,
Уважаеми членове на Надзорен съвет,
Според медицинските специалисти по ревматология отговорящи за нашето заболяване, биологичното лечение е единствената доказана терапията, която забавя и спира възпалителният процес при болест на Бехтерев.
За нас е важно, хората с болест на Бехтерев да имат достъп до всеки вид медикаментозно лечение, което може да спре възпалителният процес водещ до физическа болка и тежки необратими инвалидиращи последствия.
Достъп до биологични медикаменти за нас означа, да няма заплащане за тях от хората с болест на Бехтерев. Към този момент това е факт от 2011г., който считаме за правилна и задължителна политика.
По повод среща, на която сме поканени на 01.07.2014г. за условията и изисквания за използване на биологични медикаменти при болест на Бехтерев, искаме да отчетем положителен сигнал свързан с разходите, заплащани от НЗОК. През 2012г. с биологични лекарства се лекуваха малко под 1000 души. Към текущия момент хората, които имат достъп до биологична медикаменти, са малко над 3000 души. Наблюдаваме повишаване на разходите с близо два пъти.
Въпреки че има повишаване на разходите за биологично лекарствено лечение, средно в Европа биологичната терапия е на трето място по разходи за лекарства, а в България е едва на девето място. Според изчисления и анализи, за да се постигнат средните нива в Европа, страната ни трябва да увеличи разходите за тези медикаменти с три пъти от сегашните им нива. Разчитаме тенденцията за увеличаване на разходите за биологични медикаменти, която наблюдаване през изминалите години да се запази и в бъдеще.
Достъп до биологични медикаменти за нас означа процеса за изписване от ревматолог и взимане на лекарството от аптека да бъде без налагане на утежняващи административни и бюрократични механизми.
Изказваме втори положителен сигнал за работата на НЗОК от 2009 година до сега. През годините от страна на сдружението бяха подавани различни сигнали за проблеми свързани със закъсняване и отхвърляване на протоколи, с които се отпускат биологичните медикаменти и намаляване на клинични изследвания, изисквани от НЗОК. Към този момент отчитаме подобрения свързани с изискванията за лечение с биологични медикаменти.
Биологичните медикамети се изписват директно от ревматолог в другите европейски държави. В България това е уредено чрез преминаване през Експертна лекарска комисия и издаване на протокол от НЗОК. Считаме, че този механизъм може да отпадне и да се даде свобода и право на лекуващият ревматолог да изписва необходимото биологично лечение.
Взимайки в предвид горепосочените факти, както и финансовата ситуация в която е поставена здравната ни система отчитаме, че НЗОК работи в правилна посока за подобряване на достъпа до биологична терапия за хора с болест на Бехтерев.
Разчитаме, че добрият диалог между БСБББ – АС и НЗОК ще се запази.
С уважение,
Инж. Живко Янков
Председател на УС БСБББ – АС
===================================
Запознайте се с информация публикувана от НЗОК за проведената среща.
| 01.07.2014 |
| НЕОБХОДИМИ СА ЯСНИ ПРАВИЛА ЗА ЛЕЧЕНИЕТО И ПРОСЛЕДЯВАНЕТО НА ПАЦИЕНТИТЕ С РЕВМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ |
|
На 1 юли т.г. оперативното ръководство на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) проведе среща с представители на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ), Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит, Асоциацията на хората с псориазис и псориатични усложнения, Българското сдружение на болните от Болестта на Бехтерев и Българската асоциация Болест на Крон и улцерозен колит. В разискванията взе участие и Иван Димитров – член на Надзорния съвет на НЗОК.
Представителите на пациентските организации подчертаха, че присъстват на срещата, защото са на крака – благодарение на лечението, което е финансово обезпечено от НЗОК. Като се има предвид, че ревматоидните артрити, Болест на Бехтерев, псориатичният артрит и другите ревматологични заболявания засягат и пациенти в активна възраст, правилното лечение осигурява не само по-добро качество на живот на болните, но и ги връща на работните им места. Пациентските организации и оперативното ръководство на НЗОК, в лицето на управителя на институцията – д-р Румяна Тодорова, и подуправителя – д-р Динчо Генев, обсъдиха не само финансовите, но и медицинските аспекти на проблемите на пациентите с ревматологични заболявания. С особена острота бе поставен проблемът с диспансеризацията и активното наблюдение на болните, които се нуждаят от периодично наблюдение не само на основното си заболяване, но и на състоянието на белия дроб, на сърцето, на кръвоносните съдове и т.н. Двете страни споделиха становището, че на практика не съществуват изработени стандарти за тази дейност. Напоследък двойно се увеличават болните, лекувани с биологични продукти, които оказват сериозни странични ефекти върху човешкия организъм. Дали изследванията на тези пациенти са прецизни и дали всички пациенти са показани за приложение на такива лекарства – това е въпрос без отговор. Тъй като НЗОК няма законово основание да контролира качеството на диагностично-лечебния процес, не може да проконтролира и качеството на проведените изследвания. Представителите на пациентските организации изразиха неудовлетвореността си от работата на експертните лекарски комисии към университетските болници, които издават протоколите за лечението им. Те подчертаха, че трябва да се упражнява ефективен контрол върху тяхната работа, като отношение вземат и етичните комисии към регионалните колегии на Българския лекарски съюз (БЛС).Участниците в срещата се обединиха около следните предложения: • Държавата да изпълнява конституционните си задължения и да внася здравните осигуровки на категориите граждани, които тя осигурява, в пълен размер; • Държавата да има ясно дефинирана политика по отношение на страдащите от ревматологични заболявания; • Съвместно с националните консултанти, БЛС, НЗОК и пациентските организации – като наблюдатели, да бъдат разработени ясни протоколи за поведение при диагностициране, лечение и проследяване на пациенти с ревматологични заболявания и в частност – на пациенти, лекувани с биологични продукти. |
