Болест на Бехтерев: Нуждата от ранна диагноза

Преди около 2 години учени и изследователи, идентифицираха 2 нови гена (ARTS1 и IL23R), които увеличават рискът за развиването на болест на Бехтерев. Хора, които имат вариации на тези два гена, както и генетични вариации на вече познатият HLA-B27, имат 25% вероятност да развият заболяването.

Dr. Michal Weisman (ревматолог от Лос Анджелис, който специализира в областта на спондилит) казва:

Откриването на двата нови гена, ще трябва да направи ранната диагноза на АС (Анкилозиращ Спондилит) много по – лесна. Ранната диагноза е много важна при започване на адекватна терапия, защитавайки пациентът от видими деформации.

Тези два нови гена, добавени към вече познатият HLA-B27 (идентифициран преди 38 години) и възпалителната болка в гръбнакът, ще улеснят до голяма степен специалистите в разпознаването на заболяването в ранен етап.

Ранната диагноза, трудна но изключително важна.

Различните форми на болестта, както и нашите ограничени познания в разбирането, как и кога заболяването започва, правят диагнозата трудна. Dr Weisman казва, че подходящата диагноза обикновенно съдържа класификация (набор от критерии, които недвусмислено определят заболяването), генетична епидимиология и симптомология.

Ню Йоркският класификационен критерий за АС, разработен през 1966 година, е най – често употребяваният набор от критерий за това кой има спондилит. Тази система класифицира заболяването стъпвайки върху клинични и радиологични компоненти. Системата обаче според Dr Weisman има своите ограничения, основно защото тя класифицира пациенти, които са вече в крайна фаза на заболяването или във фаза, когато пациентът е минал определената допустима първична фаза на болестта.

Когато се класифицират пациенти, те трябва непременно да имат заболяването, но това не означава непременно, че хора които имат АС могат да отговорят на тях, поради простата причина, че може все още да не са напреднали достъчно, казва Dr Weisman.

Ако използвате класифиционните методи за определяне на това кой пациент е с АС и кой не, вие ще изпуснете много хора, които не отговарят на критериите, но имат заболяването. Това е изключително важно, защото класификационите критерии се използват като диагностични такива.

Предразположеност към АС е широко генетично определимо. Генетичните тествания са изключително важни и могат да определят хора, които които са с риск да развият АС. Отриването на гените ARTS1 и IL23R, правят геничното тестване много по – точно, от това само да се тествате за HLA-B27.

При положение, че болестта на Бехтерев е разпрастранена при 0.4% от населението, разпространението ще се увеличи до 3.6% при изследване на HLA-B27. Ако се изследва ARTS1, този процент ще нарастне до 9.8%, и ако прибавите IL23R до 23%.

Ако предположим, че 10% от населението страда от хронична болка в гръбнака, и прибавим изследване на HLA-B27 то 50% от тези 10% ще са предразположени към АС. Прибавяйки новите два гена, които може да изследваме процентът става 90% вероятност хората с хронични болки в гръбнака да страдат от болест на Бехтерев.

Хроничната болка в гръбнака е ключовият фактор в ранната диагноза.

Ключово за диагноза болест на Бехтерев е хроничната болка в гръбнака. Поради тази причина трябва да разберем какво означава това. Това е болка, която ви буди по време на сън (обикновенно по средата на нощта), подобрява се когато правите упражнения и при ходене през денят. Най – зле е сутрин рано при ставане и се асоциира със сутрешна скованост и най – често се проявява в долната част на гръбнака (мести се от едната до другата страна). Механичната болка в гръбнака от друга страна не ви бъди по време на сън и се влошава през денят.

В опит да разработят алгоритъм за установяване на болестта на Бехтрев, Европейско изследване беше проведено преди няколко години, включващо изследване на хроничната болка в гръбнака при пациенти с АС и такива, които нямат АС. Използвайки критерии, като сътрешна скованост, подобряване на болката при извършване на упражнения, будене по средата на ноща, и движеща болка в долна част на гръбнака, беше установено, че хроничната болка в грънака присъства при 81% от пациентите с АС в сравнение с тези от контролната група.

В общи линии, хроничната болка в грънката е доста добър показател, чрез който да се определи болката от която се оплаква пациента с АС и тези които нямата АС. Разпознаването на хроничната болка довежда до добър механизъм за диагноза в ранните етапи на развиване на АС.

Според Dr Weismas друг метод, който може да използва за откриването на АС е ренгенът. Но какъв вид ренген да се използва? Кой да прави ренгенът? Кой да разчита направените снимки?

MRI (Магнитно резонансна томография) или на накратко казано скенер, използва магнитни полета и пулсова енергия на радио вълни за да направи снимки на органи и структура на тялото. Този вид на снимане дава различна информация от стандартният ренген и може да покаже проблеми, които не могат да се видят при друг вид снимане.

Dr Weisman казва, че при MRI се използва магнитното поле за да се измери възпалението на молекулите. При ренгенът може само да се види структурата на костите. При MRI се виждат меките тъкани, съхожилията, ставните връзки и течностите.

Вчера и днес.

С напредването на методи на диагностика на АС, се създаде противопоставяне на старите методи срещи новите методи на диагностика. Подръжниците на старите методи казват, че е имало продължителен период на болки в гръбнакът и в определен момент, снимката направена с ренген се променя и се вижда, че има изменение и тогава на пациентът се слага диагноза болест на Бехтрев. Dr Weisman казва, че това всъщност не е диагноза спондилит, а е всъщност радиографичен сакроилитис. Това е възпаление на една или двете сакроилиачни стави, които свързват долната част на гръбнака за тазът. Това се показва на ренгенът и е условие за настъпване на АС.

Новият начин на гледане на заболяването, е че има генетично предразположение, има климатичен фактор (който не знаем какъв е и какво представлява в пълна степен) и тогава настъпват серии от симпоми за определен период от време преди пациентът има видими промени в снимката правена с ренген. Това е новото при ранната диагноза на АС.

Този нов метод на мислене за болестта на Бехтерев и в резултат на новите методи за лечение на заболяването, водят по себе си няколко въпроса. Лечението с anti-TNF медикаменти променя ли историята на заболяването и подобрява ли прогнозата? Въпреки разпознаването на новите два гена, разбираме ли напълно генетичният риск на заболяването в течение на времето?

Терапия с anti-TNF доказано намаляват възпалителният процес, който може да се изследва с MRI и кръвни тестове, но дали дават резултат при срастване в течение на времето? Тази терапия блокира TNF фактора, който причинява възпалението обвързано с болестта на Бехтерев и други авто – имунни заболявания.

В изследвания, които са направени до този момент показват, че anti-TNF медикаментите нямат ефект по отношение на промяня на костната структура. Две са основните причини:

1. Срастването което е възниквало в резултат на АС е независимо и не се влияе от каквато и да е било anti-TNF намеса. Тези медикаменти не контролират процесът на изменение на костната структура водеща до срастване.

2. Други паталогични механизми са причината за костните промени, които не се влият от anti-TNF медикаментите.

Лъч светлина в ранната диагностика на АС

Болестта на Бехтерев в повечето случаи се поставя в много късен стадий на развитие, и се третира със традициони терапии лекуващи болката, а не причинителят. Ранна диагноза базирана на хроничната болка в гръбнака, ренгенови снимки или MRI и генетични изследвания довеждат до прозорец от възможности за определянето на много по – добра терапия на пациенти с АС. Ранна диагноза е изключително важна за да може да се идентифицира пациентът, който все още няма сраствания и промени в костната структура, водейки до по заседнал и непълноценен живот. Диагноза на пациенти, които вече отговарят на критериите е лошо, защото при тях вече има настъпени промени и ставите вече са повредени. С ранна диагностика процентът на тези пациенти трябва да намалее значително.

––––––––––––––

източник: Spondylitis Association of America.

Изисквания на НЗОК при лечение с АНТИЦИТОКИНОВИ (anti-TNF) лекарствени продукти [обновено на 20.01.2010г.]

Изискванията на НЗОК при лечение на ревматоиден, псориатчен, ювенилен артрит и анкилозиращ спондилит с антицитокинови лекарствени продукти (Хумира[Adalimumab]Ембрел [Etanercept]) в ивънболничната помощ, публикувани на 20.01.2010 година в сайта на НЗОК.

Моля отбележете, че при проследяване и продължение на лечението са необходими амбулаторен лист от преглед на 12 седмица от лечението по НЗОК и всеки месец ПКК с ДКК, АСАТ и АЛАТ на оригинални бланки.
НОВО-Изключващ критерий е прекъсване на лечението за повече от 3 месеца по вина на болния.

Изтегли “ИЗИСКВАНИЯ НА НЗОК ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА РЕВМАТОИДЕН, ПСОРИАТИЧЕН, ЮВЕНИЛЕН АРТРИТИ АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ С АНТИЦИТОКИНОВИ (anti-TNF) ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ В ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ”

Откриха още 2 нови гена свързани с болестта на Бехтерев ANTXR2 и IL1R2

Работна група от изследователи от Научният Здравен център към Тексаският университет в САЩ свързаха 2 нови гена които имат отношение към болестта на Бехтерев. В допълнение към това международният екип посочи две области от разгънатата ДНК структура, които играят основна роля при гените свързани с артритните състояния.

Това важно събитие е публикувано в Януарско издание на NATURE GENETICS.

Изследователската група свърза гените ANTXR2 и IL1R2, както и части от ДНК между хромозоми 2 и 21, които са отговорни за заболяването. В същото време учените потвърдиха за до сега съществуващите отговорни гени IL23R иERAP1, които имат пряка връзка с възпалителният процес при пациети с болест на Бехтерев.

Отговорникът на изследването John D. Reveille, M.D (председател на Ревматологичното отделение и Имуногенетика към Хюстънският Медицински университет) сподели:

Тези открития ще ни помогнат да разберем заболяването, което ще доведе до нови методи на диагностика и лечение.

Изледването и откритието е направено от TASC  /Австралийско-Английско-Американски Спондилитис Консорциум/, които също са отговорни и за разкриването на IL23R и ERAP1 през октомври 2007 година.

Изследването е осъществено със съдействието на два големи дарителски фонда от National Institute of Arthritis и Musculoskeletal and Skin Diseases. Допринесли към изследването са хора от UT Health Science Center към Houston като Laura Diekman и Rui Jin и Xiaodong Zhou, M.D.(професор по медицина).

–––––––––

кредит: University of Texas Health Science Center at Houston (2010, January 11). Rheumatologists advance genetic research related to disabling form of arthritis. ScienceDaily. Retrieved January 12, 2010, from http://www.sciencedaily.com/releases/2010/01/100110151338.htm

Проучване за работоспособност при пациенти с болест на Бехтерев

В това проучване проведено в САЩ е направена съпоставка между работещият и безработният пациент с болест на Бехтерев /Анкилозиращ Спондилит/. Изследването показва, че фактори като продължителноста на заболяването, забавяне на диагностиката, както и физични отклонения получени впоследствие като ограничени движения в гръбнака и тазът пречат на пациентите да живеят нормален работоспособен живот.

За изследването:

  • Взети са под внимание различните фази на развиетие на заболяването при работещи и безработни пациенти;
  • Проучването е направено измежду 121 пациенти от мъжки пол като е взето под внимание по колко часа на ден работят и тяхното здравословно състояние;
  • Използвани са методи за измерване на тяхното движение на гръбнака, обща подвижност и ниво на депресия;

Резултати:

  • 31.4 % от пациентите продължават начина си на живот независимо от диагностика на заболяването;
  • 44.6 % са променили работата си с по – лека такава за да може да отделят време да се грижат за състоянието си;
  • 24 % са се пенсионирали и са безработни в следствие на заболяването и невъзможността да изпълняват работните си задължения;
  • средната възраст на пенсиониране сред пациенти с болест на Бехтерев е 36 години +-4.2 години;
  • влошаване на състоянието в тазобедрената област при работещи пациенти е по – голямо;
  • влошаване на състоянието в гръбначната област и повишаване на стойностите при CRP /C-реактивен протеин, кръвен тест използван за измерване нивото на възпалителният процес при болест на Бехтерев, както и за други заболявания/е по – голямо при работещи пациенти;

…………………………………

информацията и статията е любезно предоставена от Spondylitis Association of America

Лекарства за болестта на Бехтерев

Има много видове лекарства, които са оказали добър ефект при борбата със симптомите на болестта на Бехтерев/Анкилозиращ Спондилит/. Нови изследвания показват, че новият клас медикаменти TNF – блокатори, могат потенциално да забавят и дори при някои пациенти да спрат развитието на заболяването.

Забележка: При различните пациенти има различно действие на медикаментите и не бива да се счита, че един медикамент ако е действал по един начин при един пациент, то ще има същият ефект при друг. Точно поради тази причина може да отнеме време, преди да се види кой медикамент ще действа при даден пациент.

Най – често употребявани медикаменти при лекуването на болестта на Бехтерев /Анкилозиращ Спондилит/:

Противовъзпалителни лекарства /NSAIDs/

NSAIDs са най – често използваният клас медикаменти, които се прилагат при лечението на болката и сковаността, които се свързват със заболяването. Пример, Ibuprofen е общо прието прововъзпалително лекарство, което се намира в лекарства като Advil и Motrin. Обикновено това са хапчета, които се приемат на таблетки.

Понякога  е нужно да се приеме голямо количество NSAIDs, за да може да се преборите с болката, която е вследствие на заболяването. Това може да се окаже опасно, защото NSAIDs лекарствата имат странични ефекти, особено в гастро областите като стомахът и червата. Противовъзпалителните лекарства може да доведат до намаляване на стомашната слуз, което причинява стомашни раздразнения, киселини в стомаха, гастрит и може да се стигне до язва. Препоръчва се да взимате лекарства заедно с NSAIDs, които да ви щадят стомаха (като Carafate) или лекарства, които ще ви възстановят част от загубената стомашна слуз (като Cytotec).

При приемането на противовъзпалителни лекарства може да получите следните странични ефекти: главоболие, виене на свят, объркване или задържане на течности в тялото ви.

Най – често използвани противовъзпалителни лекарства /NSAIDs/ при болестта на Бехтерев/Анкилозиращ Спондилит/:

  • IBUPROFEN (Generic NSAID)
  • NAPROSYN, ALEVE and Others (Naproxen)
  • INDOCIN (Indomethacin)
  • CELEBREX (Celecoxib)
  • ARTHROTEC (Diclofenac and Misoprostol)
  • MOBIC (Meloxicam)
  • VOLTAREN (Diclofenac)

Какво да правим когато противовъзпалителни лекарства /NSAIDs/ не са достатъчни при борбата с болестта на Бехтерев?

Въпреки че противовъзпалителни лекарства /NSAIDs/ са най – общо използвани при лечение на симпомите на заболяването, то те са само първото средство с което се започва и понякога с тях е вече трудно да се контролират симптомите на болестта. Важно е, да се одбележи, че понякога за да усети действието на противовъзпалителни лекарства /NSAIDs/ е необходимо да мине период от няколко седмици преди те да започнат да дават резултати. Ако решите да промените медикаменти е важно да се консултирате с вашия лекуващ ревматолог за резултатите и страничните ефекти, които могат да се появят при смяната на медикамента.

При по – напреднала фаза на болестта, противовъзпалителни лекарства /NSAIDs/ имат само частично действие или пък страничните ефекти са прекалено големи. В такива случаи, вашият практикуващ ревматолог може да ви изпише следните медикаменти:

  • Sulfasalazine /Сулфазалазин/

Това е медикамент, който се използва при пациенти с напреднала фаза на заболяването. Известно е, че това лекарство има ефект не само в борбата с болката и подуването на ставите при артритите, но и при чревни поражения при остри чревни възпалителни заболявания. Медикамента е на таблетки и се поема през устата. Има малко странични ефекти, като при много малка част от пациентите се получава глаболие, коремни подувания, гадене. Много е важно да се правят редовно изследвания на кръвната картина, за да може да се наблюдава състоянието ви редовно от вашия лекуващ ревматолог.

  • Methotrexate /Метотрексат/

Първоначално този медикамент е използван при лекуването на рак. Това химио-терапевтично лекарство се използва широко и в повечето случаи оказва благоприятен ефект при лекуването на ревматодоиден артрит. Предписва се в много по – малки дози, когато се използва за лечение на болестта на Бехтерев /Анкилозиращ Спондилит/. Медикамента може да се поема чрез таблетки или чрез инжекции. Важно е при взимането на Methotrexate, да се поема и vitamin folic acid /Фолиева киселина/, за да се потиснат страничните ефекти.

Замаяност и стомашни – чревни кървения са най – често срещаните странични ефекти, но могат да се контролират чрез поемането на vitamin folic acid /Фолиева киселина/. Поради сериозните странични ефекти, които могат се получат при приемането на медикамента, се препоръчва редовно да се правят изследвания на кръвната картина и чернодробните ензими.

  • Corticosteroids /Кортикостероиди/

Това е медикамент, който се използва за облекчаване на възпалителния процес вследствие на болестта на Бехтерев, но страничните ефекти при продължително използване може да се окажат сериозни. Медикамента се инжектира в областта на възпалените стави и води до облекчаване на болката. Лекарството се използва при лекуване на болката и борбата му при третиране на симптомите е все още неясна.

  • Биологични /TNF – блокатори/

TNF – блокатори са медикаменти от групата на биологичните лекарства, които в последните години показват успех при борбата със симптомите на болестта на Бехтерев/Анкилозиращ Спондилит/. Изследвания показват, че тези медикаменти могат да забавят, даже в някои случаи да спрат развитието на заболяването. Могат да бъдат ефективни в борбата не само при артрита при ставите, но и при лекуването на гръбначния артрит получен в процеса на развитието на болестта на Бехтерев.

През Юни 2003 година, първият биологичен медикамент е бил одобрен от FDA /Федералната Агенция по лекарствата и храните в САЩ/: Ембрел /Enbrel (etanercept)/. Това е медикамент, който се инжектира веднъж седмично или през седмица.

Второто биологично лекарство в този клас одобрен от същата комисия FDA, през Декември 2004, за борба с болестта на Бехтерев е Ремикейд /Remicade (infliximab)/. Този медикамент се влива венозно на всеки от 6 до 8 седмици.

Друг медикамент одобрен от FDA през Юли 2006 за лекуване на болестта на Бехтерев е Хумира /humira (adalimumab)/. Лекарството се инжектира на всеки 2 седмици в общия случай.

Рядко, но най – сериозните странични ефекти, които биологичните медикаменти имат е развитието на инфекциозни заболявания, най – често туберкулоза. Поради тази причина, трябва да се изследвате за туберкулоза преди да почнете лечението с биологични медикаменти. В много редки случаи може да се увеличи вероятността от развитие на рак, особено на кръвта като левкемия.

Забележка: Не всеки, страдащ от  болестта на Бехтерев/Анкилозиращ Спондилит/, трябва да използва горепосочените лекарства в тази статия. Вие и вашият лекуващ ревматолог ще решите, кой е най-подходящият медикамент за вашето лечение, ако въобще имате нужда от такова.

…………………………………….

информацията и статията са любезно предоставени от Spondylitis Association of America