На „Бехтерев“ – с любов!

Вратът е фуния, в която са изсипани чакъл и пясък. Въртиш го, чакълът и пясъкът се разместват, хрущят, пукат, стържат и се забиват в бутоните за болка. Помагаш си с ръка да наклониш максимално главата и очакваш страхотния пукот, за който имаш чувството, че ще прекърши врата. Болката заповядва: „Спри!“

Гръбнакът е тръба, промушена от началото до края от метален прът. Заставаш на длани и колене и опитваш „Котешки гръб“. Започваш бавно да огъваш металния прът в двете посоки. Той леко поддава, но ако настояваш, ако искаш още, започва гръмко да се смее: „Мускули срещу стомана! Забрави!“ И ти инжектира болка, за да те откаже.

Поемаш въздух максимално дълбоко. Ребрата бързо опират в метална ризница. Прилепнала, стегната, ризница на средновековен рицар, приковала тяло без рицарско самочувствие.

Леко приклякваш, слагаш ръце на бедрата, близо до колената, изхвърляш целия въздух от дробовете си, блокираш входовете за въздух и правиш рязко движение за вдишване. Това е „Удиана Банда“. Вместо коремната стена да се „залепи“ за гърба и гръдният кош да стане двойно по-голям – ризницата се впива в ребрата и ти казва: „Това е затвор! Остави!“

Сядаш на пода, опъваш краката напред и се опитваш да хванеш с ръце пръстите им. Правиш усилие, за да приближиш максимално гърдите до бедрата. Това е „Пашимонтана“. Към съпротивата на металния прът в гръбнака се присъединява съпротивата на хиляди метални нишки, втъкани в задните бедра и прасците.

Обръщаш се по корем. Хващаш с ръце, ако можеш, ходилата и се опитваш да се огънеш като лък. Това е „Данурасана“. Металните мрежи сега пък се появяват в бедрата и дърпат тялото в обратна посока. Разбира се, с пълното съдействие на металната тръба в гръбнака.

Накъдето и да се обърнеш – набучени метални пръти, метални мрежи, чакъл и пясък. Това е „Бехтерев“.

С годините металната ризница те пристяга все по-силно, металните мрежи в мускулите и сухожилията стават все по-плътни, металните капсули, сграбчили ставите, стават все по-безмилостни, а чакълът и пясъкът все по-нагло се заканват да се споят и да се превърнат в скала.

* * *

Има болести от Бога дадени, не от Дявола. Не тези, за които или не разбираш, защото покосяват мигновено, или ти дават минути, за да се изпържиш в предсмъртен ужас. Като инфаркта или инсулта. Не тези, които ти оставят месеци, за да се сбогуваш, обхванат от чудовищно отчаяние, с всички и с всичко; или те тласкат към нечовешка борба, която малцина печелят. Като рака.

Има болести, които стягат примката десетилетия.

* * *

Добре, природата ли, Бог ли, това даде. Това изпитание. Живот без изпитания съществува само в литературата. А може би и там не съществува.

Искаш да мисля за тялото си по-често и повече, отколкото е прието в нашата цивилизация? Добре. Искаш да изградя собствена култура на общуване с болката? Да я приемам спокойно и търпеливо, защото нямам друг изход? Да я провокирам с движения, да я опитомявам, да я омекотявам? Добре!

Скрои ми номер? Номер за десетки години! Добре, слушай сега!

Щом изсипа в тялото ми тонове метал, ще ти отговоря както подобава. Ще организирам времето си по друг начин. Вечер ще изгася телевизора и ще постеля одеялото на пода. Ще влезна в себе си. Ще потърся всяко кътче на своето тяло. Ще предизвикам болката! Ще я допусна. Без да й позволявам да безчинства. С движения ще предизвикам топлината. Бавно и спокойно. Топлина и болка! И ще наблюдавам тяхната борба. После – медитация. Неподвижен. Ще повикам светлината. Ще я разлея по цялото тяло. Нека металът стои кротко. Нека болката бъде изолирана. Ще поканя топлината и светлината да ме изпълнят с радост. А защо не и с ирония към болката. Присмехът е оръжие. Дори много силно оръжие.

На война като на война.

Сутринта ще отида на фитнес. Знам как да накарам тялото да ликува. Знам как да му доставя празник. Движения, движения… Някои с болка, други без болка. Ще поплувам. Не ми разрешаваш кроул? Не позволяваш на врата ми достатъчно извиване, за да поема въздух? Да бъде тогава бруст! И гърдите ще поемат толкова въздух, колкото им е разрешено! Гръбнакът ще бъде извит толкова, колкото му позволява железният прът! И ще браня територията, която имам! И ще воювам за микроните, които ми отне вчера, които искаш да ми отнемеш днес!

По обяд, ако намеря свободни петнадесет минути, седнал на стол, ще те атакувам с йогистко дишане. Ще обявя на ризницата двубой! Без пресилване, спокойно.

Събота или неделя – в планината. Ходене, ходене… Един, два, три часа… Колкото е необходимо за мускулна треска. „Бехтерев“ се смущава и обърква от болката на мускулната треска.

„Бехтерев“, искаш ли да се състезаваме? За толкова силен ли се мислиш? По-скромно! Предай поздравите ми на еволюцията или на Бог, по твой избор! Дошъл си завинаги? Приготвил си се да ме бетонираш за десетки години с метал и чакъл? Ще получиш отговор. Също десетилетен. Ежедневен. Толкова упорит, колкото си и ти. Да видим. Искаш тялото ми? Вероятно ще получиш някаква власт над него. За душата обаче няма да ти стигнат силите.

Иде ми да ти се присмея. Няма обаче да го направя. Защото няма да те заболи достатъчно. Ще направя така, че да се гънеш от унижение. Да скимтиш от обида. И как да стане това? Известна е твоята роля на палач. Затова, за да разбереш колко си слаб, колко си безпомощен, ще забия стрела в сърцето ти.

Ще ти кажа просто: „Обичам те!“

И ако ти, „Бехтерев“, си вселенска болест, знай, че една прашинка, запокитена някъде в Слънчевата система, ти се усмихва.


Юрий Борисов

 

БОЛЕСТ НА БЕХТЕРЕВ (СПОНДИЛОАРТРИТ) И ХИРУРГИЯ

Spondylitis_Surgery

Ключът за оптималния следоперативен резултат е предварителното планиране

Хирургията винаги изисква внимателно размишление и се счита за рискова за всеки пациент, но още повече за хората с болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит) или сродно състояние. Усложнения, включително неоткрити фрактури и кървене, могат да настъпят, ако не е положена необходимата грижа преди и по време на хирургичната процедура. Предварителното планиране е ключ към успеха на следоперативния резултат.

Болест на Бехтерев се характеризира с възпалителен артрит на грабначния стълб, сакроилиачните и други стави, обаче проявите на заболяването не са ограничени само до опорно-двигателния апарат.  Пациентите с болест на Бехтерев могат също така да имат сърдечно-съдови, белодробни, стомашно-чревни или бъбречни усложнения, всяко от които може да повлияе на резултатите от хирургията. Правилната предоперативна оценка и планиране при пациентите с болест на Бехтерев, които се нуждаят от операция, могат да помогнат да се намалят потенциалните усложнения към всеки от тези органи на човешкия организъм. Има много неща, които могат да се направят за повлияване на  положителния изход.

“Целият хирургически персонал – хирурзи, медицински сестри, анестестезиолози, екип ОЗ (операционна зала) са наясно с нуждите на пациентите с болест на Бехтерев и вземат необходимите предпазни мерки”, казва Брайън Пери, доктор остеопатична медицина  в борда на сертифицираните ортопедични гръбначни хирурзи в Гръбначен център “Кедър Синай” в Лос Анджелис.

Д-р Пери казва, че повечето хирургически опасения за пациентите с болест на Бехтерев и техния медицински екип трябва да бъдат разгледани преди операцията, така че анестезиологът да може да подготви дихателните пътища без допълнителни увреждания за пациента и хирурзите да могат да позиционират правилно пациента, за да се поеме всяка гръбначна деформация.

Интубацията изисква изключителна предпазливост

Пациентите с болест на Бехтерев представляват специфично предизвикателство за анестезиолозите, включително управлението на дихателните пътища и потенциалните сърдечни и белодробни усложнения.

“Ако някой с болест на Бехтерев се нуждае от операция, казва доктор Пери, най-вероятно ще се наложи да бъде интубиран (поставяне на гъвкава тръба в гърлото, за да се защитят дихателните пътища на пациента и да се осигурят средства за механична вентилация). Това изисква анестезиологът да удължи врата му. При твърда анкилоза това може да представлява проблем, включително от възможна вратна фрактура.”

Сковаността на шийните прешлени, варираща от ограничено движение до завършена анкилоза, може да доведе до проблеми и намаляване на наличните възможности за интубация. Гръбначните прешлени са предразположени към фрактури, особено с преразтягането необходимо за интубацията, така че трябва да бъдат предприети правилни грижи за предотвратяване на травми.

Анестезиолозите разполагат с няколко възможности за интубиране на пациенти с болест на Бехтерев. Те включват ларингиални дихателни маски (LMA), тръба с надуваем маншет, която се пъха във фаринкса, частта от гърлото, която е част и от двете системи – храносмилателната и дихателната. Много по-лесна за вмъкване от стандартния ларингоскоп, LMA се използват в ситуации, които изискват ограничено манипулиране на главата и шията. Сега все повече и повече анестезиолози използват фиброоптична бронхоскопия – визуално изучаване на дихателните пътища, което помага на анестезиолога да интубира пациенти без свръхизпъване на врата.

Въпреки тези опции, казва доктор Пери, анестезиолозите все още трябва да бъдат предпазливи,  когато работят с дихателните пътища на пациентите по време на операция, така че да бъдат предотвратени травми.

 Отношение с грижа

При пациентите с болест на Бехтерев винаги е налице риск от грабначна фрактура и шийна нестабилност. Поради това, хирургическият екип трябва да бъде внимателен, когато позиционира пациента на операционната маса. Пациентите, които са неправилно поставени или не се обслужват внимателно, са изложени на повишен риск от фрактури.

“Гръбнакът на пациентите с болест на Бехтерев функционира по различен начин, казва доктор Пери, и хирурзите трябва да знаят как да ги позиционират преди процедурата. Това може да бъде много сложно и трябва да бъде взето под голямо внимание. Пациентите с болест на Бехтерев трябва да бъдат третирани много внимателно. Те са ралични от другите пациенти, много лесно могат да бъдат предизвикани фрактури.”

Атланто-аксиална сублуксация (ААС), състояние при което шийните прешлени са разместени, възниква в 2 до 21 процента от хората с болест на Бехтерев, обикновено се среща в по-късен стадий на заболяването (въпреки че понякога може да бъде ранна проява на болест на Бехтерев). Крайното разтягане на шията при тези пациенти  по време на интубацията или операцията може да доведе до увреждане на нерв или възможност за парализа. Предоперативната рентгенография може да насочва хирурга, ако пациентът има ААС.

Много от пациентите с болест на Бехтерев имат и кифоза – изкривяване на грабначния стълб, което причинява превиване на врата, водещо до гърбица или прегърбена поза. Д-р Пери казва, че пациентите с кифоза могат да развият микро-фрактури (малки фрактури на костите настъпват, когато силата, приложена върху костта, надвишава здравината на костите), които се развиват незабелязано.

“Това, което се случва, казва д-р Пери, е, че пациентите с фрактури, кървят малко, а след това фрактурите зарастват в кифози, при което главата се накланя напред и пациентите гледат в земята. Те развиват прогресиращо разпространяващо се изгърбване.”

Д-р Пери казва, че поради ААС, кифозата и възможността за фрактури, позиционирането на пациента при операция е изключително важно.

“Хирурзите трябва да се приспособяват към деформацията на пациента”, добавя той, “Трябва да съобразим позиционирането със състоянието нагръбнака и да планираме предоперативно, за да  адаптираме позицията на пациента. Понякога това може да е изпробване на нестандартен подход за хирурга, но е най-доброто за пациента.”.

Освен това, д-р Пери счита, че позиционирането на пациенти с болест на Бехтерев е “изкуство, а не наука”. По този начин, той казва, че е важно да има хирурзи, които да са запознати с болест на Бехтерев и имат опит с лечението на пациенти с болестта.

“Необходимостта ” на пациентите с болест на Бехтерев от операция

Възпалението, причинено от болест на Бехтерев, може да доведе до образуване на нова кост в гръбначния стълб.  Това може да доведе до хиперваскуларизация, ненормално, патологично или прекомерно образуване на нови кръвоносни съдове.  Хиперваскуларизацията може да доведе до незабелязано кървене, особено в гръбначния стълб. От съществено значение е пациентът да предупреждава своя лекар преди операция, ако му е известно, че има хиперваскуларизация, така че състоянието да може да се наблюдава по време на процедурата, за да се гарантира, че всяко кървене е контролирано. Кървенето увеличава риска от неврологични травми.

Д-р Пери казва, че при всяка операция на пациенти с болест на Бехтерев трябва да се използва система за клетъчно запазване (cell-saver system)  – вид автотрансфузия. Клетъчното запазване е автоложна (от същия организъм) система за възстановяване на кръвта, използвана в операционната зала, когато може да възникне бързо кървене или голяма кръвозагуба. Машината за запазване на кръв всмуква, промива и филтрира кръвта на пациента, така че тя може да се върне обратно в тялото на пациента. Основното предимство е,  че пациентът получава от собствената си кръв, а не от тази на донор, така че не съществува риск от заразяване с външни заболявания. В допълнение, тъй като кръвта циркулира, няма ограничение на количеството кръв, която може да се даде обратно на пациента.

“Хирургическият екип трябва да използва клетъчно запазване по време на операцията”, казва д-р Пери. “Клетъчното запазване е задължително за пациенти, които са склонни към прекомерно кървене.”

Спешните случаи са предизвикателство

Спешните ситуации са трудно предизвикателство за пациентите с болест на Бехтерев, за бърза помощ, както и за другите болногледачи.  Отговорност на пациента е, ако може, да уведоми персонала от бърза помощ или спешното отделение, че има болест на Бехтерев, така че да могат да бъдат взети присъщите предпазни мерки при преместване и лечение.

Медицинският персонал, повикан да се грижи за пациент с болест на Бехтерев, който е жертва на катастрофа или друга извънредна ситуация, трябва да знае, че гръбначният стълб на пациента не е гъвкав и не може да бъде местен.  Освен това срастналият гръбнак може да бъде изключително крехък и в случай на фрактура  може да се увреди гръбначният мозък.  Налични са многобройни техники за настаняване на пациенти с болест на Бехтерев, включително грижа за дихателните пътища,  техники за шиниране и внимателно транспортиране.

“Установяването на самоличността е от решаващо значение при спешна ситуация или при посещение на бърза помощ”, казва д-р Пери, особено ако пациент с болест на Бехтерев е наранен, претърпял е злополука или друго  и не може да говори с персонала от спешна помощ. Тази идентификация (като медицинска гривна) сигнализира персонала на бърза помощ, парамедиците или други хора, оказващи първа помощ на място, за липсата на гъвкавост на гръбначния стълб, така че те да могат да вземат нужните предпазни мерки при интубиране, и ги предупреждава за потенциално чупливи кости.”  Те ще ги обозначат с термина “Крехък гръбначен стълб” и бързо ще получат тяхното внимание.

В допълнение, казва д-р Пери, тъй като пациентите може да са в безсъзнание при непредвидени ситуации, те не могат да посочат, че имат болки или да се предпазят като се идентифицират като имащи болест на Бехтерев, което е критично.

С правилно планиране и предоперативна консултация с хирургическия екип не е необходимо  пациентите с болест на Бехтерев да се страхуват от хирургията. Все пак отговорността е на пациента да уведоми лекаря или хирурга, че има болест на Бехтерев и че подходяща грижа трябва да се приложи преди и по време на всяка хирургическа процедура.  Докато всички операции носят рискове, то тези рискове могат да бъдат намалени с внимателно планиране.

Източник: Spondylitis Asociation of America (SAA)

=================

БСБББ – АС, екип “Превод на чужда литература” – К.К., Е.Ч., Д.Б.