До
Националната здравноосигурителна каса
София, ул. Кричим № 1
от Сдружение Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит -АПРА”
адрес София, ж.к. Лагера, бл. 55, вх. Б, ап. 19
от Българско Сдружение на болните от болестта на Бехтерев
адрес София, кв. Дианабад 9-5-20
ОТНОСНО: Проект за Изисквания на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18 годишна възраст в извънболничната помощ, в сила от 01 август 2015 г./
Уважаеми госпожи и господа,
Считаме за необходимо да се спази договореното на 15.10.2015 г. и обявено на сайта на НЗОК на 16.10.2015г. пациентите, които в момента се лекуват с биологични продукти, до края на 2015 г. да получават протоколите си за скъпоструващо лечение, независимо от това дали са диспансеризирани или не. Включването на нови пациенти до края на т.г. ще става при спазването на Изискванията на НЗОК, действащи в момента. Срокът за преминаване на пациентите на лечение с биологични продукти ще бъде 6 месеца, ако се докаже, че терапията, прилагана през това време, не дава желания ефект.
При неспазване ще изискаме записа от проведената среща на 15.10.2015г. в сградата на НЗОК на София, ул. Кричим № 1
Въвеждането на диспансеризацията като задължително условие. В тази част Изискванията препращат към Наредба № 39/2004 г., а тя определя диспансеризацията като доброволна. Така е и според НРД за 2015 г. Същевременно за изпълнителя на медицинска помощ липсва задължение да извърши диспансеризация при наличие на обективните условия. Според съвета Ви от 02.10.2015 г. потърсихме в типовия договор (между НЗОК и ИМП) основанието за изразеното от Вас обратно мнение. Не го намираме. Намираме, че препоръчаният от Вас начин – чрез жалба на болния до НЗОК срещу лекаря, отказал диспансеризация, е непродуктивен. Не оспорваме задълженията на лекаря, произтичащи от добросъвестност. По обясними съображения ни е трудно да обясним на болните лица какъв е пътят в такава ситуация и да ги убедим да го изминат. Освен това диспансеризирането на здравноосигурено лице, страдащо от заболяванията в обхвата на Изискванията, на практика е сложно. Липсват достатъчно лекари ревматолози, практиката им е съсредоточена в по-големите градове. Това, както и правото на болните лица да търсят по-квалифицирани специалисти, повечето пъти насочва пациентите към лекари, които нямат договори с НЗОК, като последните съответно нямат право да извършват диспансеризация. Необходимите за диспансеризацията прегледи и изследвания не се заплащат от НЗОК (изключение за заболяването Синдром на Felty, която е сред най-редките от заболяванията, предмет на Изискванията).
гр. София
28.10.2015г
С уважение:
Роза Чеглайска
Председател на Управителния съвет на АПРА
Живко Янков
Председател на Управителния съвет на БСБББ
[download id=”121″]