Categories
Новини Психология Упражнения

Как да се справим с хроничната болка? Многомодалната стратегия на функционалното възстановяване

Статията е публикувана за първи път през 2015 г. в зимното издание на „Spondylitis Plus“, списанието на Асоциацията по спондилит на Америка, което се публикува четири пъти годишно.

За болката и централната сенситизация писахме в есенното издание от 2015 г. на „Spondylitis Plus“. В този материал навлизаме по-дълбоко в темата и обръщаме внимание на възможностите за лечение на хроничната болка. Ако контролирате подходящо спондилоартрита, но все още изпитвате неконтролируема болка, то може да са необходими допълнителни терапии. От една страна, на разположение са многобройни варианти за лечение, като медикаментите за обезболяване може да облекчат състоянието на мнозина, но от друга страна, целта ни тук е да обсъдим функционалното възстановяване с оглед на управлението на болката и да се насочим към активни интервенции.

Благодарим на Американската асоциация по хронични болки, която ни позволи да използваме и адаптираме статии от нейните обширни ресурси по темата в Ръководството за лечение на хронична болка. Това Ръководство съдържа богати материали, които се проучват, създават и актуализират от лекари, които се занимават с управление на болката.

Започваме с въведение във функционалното възстановяване:

Функционалното възстановяване може да бъде дефинирано като процесът, по който човек придобива умения, познания и поведенчески промени, необходими да поеме или да си възвърне основната отговорност за своето физическо и емоционално благосъстояние.

Така функционалното възстановяване дава възможност на човек да постигне максимална функционална независимост, да бъде способен да възстанови или увеличи максимално ежедневните си дейности и [когато е възможно] да се върне към професионални и непрофесионални дейности.(1)

А какво става с БОЛКАТА? Не може ли просто подходящото лекарство или процедура просто да я премахне и да се върнем към пълната си функционалност? Не и според този модел; лекарствата и другите пасивни методи са само една част от решението на въпроса с хроничната болка. Според този модел, често липсва активната интервенция.

Да си представим, че човек с хронични болки е нещо като автомобил с четири спукани гуми. Очакваме, че просто ни трябва лекарство или лечение и болката ще изчезне. Но лекарството напомпва едната спукана гума. Остават ни три спукани гуми и не можем да се придвижим напред. Лекарството или лечението вероятно може да осигури 25 до 30 процента от облекчаването. Нека за момент спрем тук и се запитаме какво ни трябва, за да напомпаме и другите три гуми.

При всеки човек необходимата комбинация от терапии и интервенции ще е различна в зависимост от индивидуалните потребности. За разлика от традиционната медицина, в която „пациентът“ е пасивен участник, воденето на пълноценен живот с болка изиска от нас да поемем активна роля в процеса на възстановяване. Трябва да работим заедно със здравните професионалисти, за да открием какво е необходимо за напомпването и на другите три гуми.(2)

И така, какво точно означава „активна интервенция“? Активните интервенции са варианти на лечение, които изискват активното участие на съответния човек.

Активните интервенции включват образование, упражнения, функционални тренировки, психологически и поведенчески подходи.

Образование

Образоването относно хроничната болка трябва да започне веднага след идентифицирането на болката като хронична. Една от първи теми трябва да бъде как да помогнем на човек да осъзнае, че не може да бъде „поправен“, а вместо това болката трябва да бъде управлявана. Можем да мислим за хроничната болка подобно на други хронични заболявания като диабета например. Човек трябва да управлява диабета и да предотврати влошаването му и появата на други проблеми. Диабетът не може да бъде излекуван бързо или просто коригиран. Същото важи за хроничната болка. По-нататък за хроничната болка трябва да осъзнаем, че болката не е „само в ума“, но пък активният подход, насочен към човека като цяло, е най-ефективният начин за лечение на хронична болка. Възможно най-ясно трябва да бъде определено какво човек може да прави и какво не може да прави.(3)

Упражнения (активна терапия)

Основният мотив в лечението на повечето хора, които страдат от хронична болка, е да поддържат възможно най-добра физическа форма. Така например едно от най-добрите лечения за хроничната болка в долната част на гръбначния стълб са упражненията. След консултация със здравен специалист и/или физически терапевт трябва да се започне с програма за терапевтични упражнения, която стои в началото на всяка програма за лечение на хроничната болка.

Терапевтичните упражнения може да бъдат разделени на следните групи:

1. Упражнения за обхват на движението

2. Разтягане

3. Упражнения за сила

4. Сърдечносъдови упражнения.

Активната терапия се основава на идеята, че терапевтичните упражнения и/или активността способстват за възстановяване на гъвкавостта, силата, издръжливостта, функцията и обхвата на движението, като може да облекчи дискомфорта.

Хората, които страдат от хронична болка, може да се разочароват в началото, тъй като болката временно се увеличава от терапевтичните упражнения, поради което прекратяват лечението твърде рано преди да са постигнали максимален ефект. Дори и при най-простите упражнения трябва да се очаква увеличаване на болката в началото, но това може да се дължи и на лоша механика на тялото, ограничени или сковани движения, прекомерно използване на пострадала част или компенсаторни движения. Важно е да Ви съдейства здравен професионалист, който е запознат с лечението на хронични болки. Той може да Ви помогне не само при създаването на поетапна и внимателна програма за упражнения, но и при разпознаването на нови симптоми, за да се разграничи „добрият“ дискомфорт, който обичайно се свързва с интензифицирането на програмите за упражнения. 

Функционални тренировки

Функционалните тренировки са също толкова важни като изпълнението на ежедневна програма са упражнения. Вдигане, носене, бутане, дърпане, протягане, навеждане, движение на пръстите на ръцете и хващане са все примери за функционални движения, които се използват всеки ден. Мислете за ежедневните дейности като изпълнение на упражнения. Важно е първо да се определи настоящата способност за изпълнение на дадена задача. След това задачата се изпълнява с подходящо темпо, управление на повишаването на болката и бавен напредък.(5)

Определени упражнения може да се използват и като възможности за функционални тренировки, като при някои хора водят до изключителни резултати. Сред тях са тай чи, йога и ки гонг. 

Психологически и поведенчески подходи

Определението за болка е „…отрицателно сензорно или емоционално преживяване“ (Международна асоциация за изучаване на болката). В това определение се приема, че при болката има и емоционален отговор и реакция. Хората естествено отговарят на болката с желание да избягат от нея. В случая с хроничната болка човек трудно може да избяга от нещо, което идва отвътре в тялото. Понякога хората се опитват да избягат от болката, като се залежават и не са толкова активни. На пръв поглед подобни стратегии (наричани „избягване на страха“) може да ни се струват като добри, но заседяването всъщност увеличава болката, води да загуба на тонус и допринася за изпадане в депресия. Психолози в областта на болката може да ни помогнат да научим техники и умения за успокояване в случаи на болка. Проучванията показват, че психологическият дистрес във връзка с болката всъщност увеличава усещането за болка.

Терапевтите може да помогнат да се прекъсне цикълът, като съдействат за намиране на начини за постепенно подобряване на функциите, намаляване на притесненията и подобряване на настроението. Сред най-успешните стратегии са: наблюдаване на ежедневните дейности и настроение, техники за решаване на проблеми, изправяне срещу някои от повтарящите се притеснения, изпълнение на поетапна програма за упражнения, наблюдаване на подаваните от тялото сигнали, поддържане на ежедневна режим и график, научаване как да се определя темпото на дейностите, следене за хранителния режим и приема на калории, участие в разсейващи дейности с други хора, споделяне на свързаните с болката емоции, обръщане към други хора при нужда от помощ.

Терапевтите, които са специалисти в областта на поведенческата медицина, често предават техники за релаксация и различни интервенции за ума и тялото, включително диафрагмено дишане, прогресивна мускулна релаксация, автогенна релаксация, визуализация, контролирана релаксация и хипноза.

Важно е да се помни, че целта на психотерапията и поведенческата терапия е не да „излекува“ или да премахне болката и че посещението при психолог или друг специалист не означава, че болката не е реална. Психотерапията може да помогне на хората да управляват болката по-добре, за да намалят влиянието й върху техните дейности, взаимоотношения и други аспекти на живота им.(6)

Ако се върнем към сравнението с автомобила с четири спукани гуми, става ясно защо настоящите изследвания и добри практики в управлението на болка все повече препоръчват холистичен подход при хронична болка. Функционалното възстановяване е модел на лечение, който изисква много от живеещия с хронична болка човек, но също така предлага по-добри резултати в сравнение с другите интервенции досега.

Препратки, използвани с разрешението на Американската асоциация по хронични болки 

1. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 130.

2. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 9.

3. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 118.

4. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 119.

5. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 120.

6. Feinberg, Steven, et al. „Resource Guide to Chronic Pain Medication & Treatment“, 2015, 124-128.

Превод: Д.Я.

Categories
Новини

Анкета 2016

Призоваваме всички хора с болест на Бехтерев да отделят около 30 минути и да попълнят долупосочената анкета.

https://docs.google.com/forms/d/1Au5Lmkk-fTdUGQhfbSbvtcH4bB7yKL7zgNanF9GAUVM/viewform <– (натисни на линка).

Краен срок: 20.01.2016 г.

Благодарим ви за отделеното време.

Categories
Новини

Покана Регионален форум “Сега вече знаете” БЛАГОЕВГРАД – 24.10.2015г.

Header_2015_regional

Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев, има удоволствието да Ви покани на регионален форум в гр. Благоевград, част от Национална информационна кампания “Сега вече знаете”. Събитието ще се проведе на 24.10.2015г. (събота) в хотел “Кристо”, кв. “Вароша”(http://www.hotelkristo.com/) от 10:00ч. Чрез видео конферента връзка, форума ще бъде излъчван на живо на следните места:

Кюстендел в Регионална библиотека “Емануил Попдимитров”
Перник в Регионална библиотека “Светослав Минков”
Смолян в Регионална библиотека “Николай Вранчев”

Срещата ще премине в отворен дискусионен форум по време на който всеки ще може да задава теми и въпроси към лекторите:

Елена Атанасова (психолог)
Асен Георгиев (юрист, лекарствена политика)
д-р Наталия Маринова (ревматолог)
поканени са представители и на Национално сдружение на общопрактикуващите лекари, РЗОК и РЗИ.

За повече информация:
Полина Илиева (тел: 0899 196405)
Тодор Лучков (тел: 0878 989347)

Събитието е полезно за хора с болест на Бехтерев, техни близки и роднини.
Очакваме Ви!

Categories
Новини

ПСИХОДИНАМИКА при хора с болест на Бехтерев – първи резултати от проучване

В прикачената презентация, която е подготвена от Елена Атанасова може да се запознаете с резултатите от тестовете, които бяха попълвани при срещите ни в последните 6 месеца.

psyhology_ElenaAtanasova

Съдържание:

1. Разум, емоции и тяло;

2. Емоциите като причина за възникване на болестите

3. Етиология на заболяванията

4. Класификация на соматичните заболявания и разстройства

5. Причини за възникване на психосоматични заболявания

6. Психодинамика при хора с болест на Бехтерев

– Качества на личността;

– конфликтна реакция;

– изследване на тревожността

Картина на един от резултатите получени:

results_psyhology_ElenaAtanasova

 

 Натиснете тук за да изтеглите презентацията (достъп чрез членската секция на сайта)

Categories
Новини

Роля на психологията при справяне с хронична болест като болест на Бехтерев

psychologyВъпрос:

Каква е ролята на психологията на здравето, социалните интервенции и поведенческата медицина в справянето с хронично прогресиращо заболяване като болест на Бехтерев?

Отговор:

Човек, страдащ от спондилит (болест на Бехтерев), се нуждае и заслужава намесата на здравната психология, за да се научи как активно да се справя и максимизира качеството си на живот.  През последните няколко години  наблюдаваме значително подобрение по отношение биологичното лечение на ревматичните заболявания, което дава надежда за бъдещето. Иначе казано, подлежащото заболяване все още присъства. От друга страна, биологичните лекарства могат да направят толкова много, но те не могат да се справят с всички проблеми. Това е огромна нужда.

Въпрос:

Какво би могло да се направи?

Отговор:

Има спектър от възможности в помощ на пациентите с ревматични заболявания за справяне с проблемите, много от които могат да станат част от начина на живот на пациента. Например, проучване е показало, че медитацията и тай- чи могат да имат мощен положителен ефект върху болката и възпалението при ревматичните заболявания.

Въпрос:

В един идеален свят как тези услуги биха достигали до пациента?

Отговор:

В идеалния случай всички грижи биха били предоставяни мултидисциплинарно в рамките на една единствена клиника, от екип експерти- включително здравни психолози. По този начин уникалните решения биха били адаптирани към уникалните проблеми, засягащи популацията със спондилит- биомедицински, социални и други грижи.

Въпрос:

Кои са актуалните бариери пред постигането на идеални грижи?

Отговор:

Достъпът до грижи е изпълнен с проблеми. Дори при най- добри обстоятелства- ако пациентът има здравна застраховка, осигуряваща здравен психолог, има трудности при достъпа. Много често се налага грижите да се осигуряват на различни места, което спъва сътрудничеството между ревматолога и психолога, които се грижат за пациента. Нещо повече, често е много трудно да се оторизира реимбурсацията на подобни услуги, което означава, че често пъти на конкретните специалисти просто не се плаща. Дори и в съзнанието на добре информираните хора психичното здраве често се бърка с психичната болест, което създава значителна бариера пред достъпа до поведенческа терапия. Друг проблем е, че лекарите често пъти са ограничени от времето, с което разполагат и не осъществяват адекватен контакт с пациента, на базата на който да могат да разпознаят нуждата от подобни интервенции или да подценяват тяхната ценност.

Въпрос:

Какви са семейните проблеми и дали би било от полза интервенцията в семейството?

Отговор:

Да, наистина. При ревматичните заболявания има рискове за брака. Например, честотата на разводите при ревматоиден артрит е по- висока от националното ниво. Семейството може да оказва подкрепа, но това води до претоварване. Работата със семействата може да помогне в изграждането на успешни механизми за засилване на оптимизма и надеждата за бъдещето.

Въпрос:

Кои са основните проблеми, при които здравната психология и поведенческата медицина може да са от най- голяма полза?

Отговор:

Има проблеми с болката, промени в настроението, нарушения на съня и самооценката. Когато човек е активен участник в решаването на тези проблеми и има здравословни възгледи и перспектива, самооценката се подобрява и в качеството на живот присъстват надежда и оптимизъм.

=====

Изследванията на DR. PERRY M. NICASSIO са насочени към приспособителните процеси на  хората с хронични заболявания и разработването и оценката на поведенческа терапия и интервенции при хора с ревматоиден артрит, хронична болка и разстройства на съня. Dr. Nicassio е главен съ- редактор на книгата „Справяне с хроничната болест: Биопсихосоциалният подход на Dr. Nicassio “  издадена от Американската психологическа асоциация (1995). Голяма част от неговата работа е фокусирана върху приноса на вярванията и убежденията относно болестта към депресията и изхода за здравето при хора с автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и лупус.  Миналата и настоящата работа на Dr. Nicassio’ s  в тези области са подпомогнати от грантове от Националния институт по артрит и мускулно- скелетни и кожни заболявания- National Institute of Arthritis and Musculoskeletal and Skin Diseases.

Източник: Spondylitis Asociation of America (SAA)

=================

БСБББ – АС, екип “Превод на чужда литература” – А.Г, Е.Ч.