Ревматично болни остават без лекарства

Отново хиляди хора са лишени от животоподдържащи медикаменти. Поредният сигнал за липса на адекватно лечение провери Мария Ванкова:

Става въпрос за пациенти с ревматологични проблеми. У нас те са хиляди. Животоподдържащите медикаменти, които се вливат венозно, вече не могат да се получават от аптеките. Така е решила Комисията по позитивен лекарствен списък. Тя е преместила лекарствата от т. нар. „Приложение 1” в „Приложение 2” на списъка с медикаменти, които се плащат от касата. Или казано иначе – ще трябва да се купуват от болниците, които обаче нямат излишни пари затова.

Не е измислен и начин , по който касата да им ги възстановява. Така пациентите попадат в омагьосан кръг.

Сред пациентите, които остават без адекватно лечение, са хората страдащи от болестта на Бехтерев. У нас, с това заболяване са над 20 хиляди души. Болестта представлява възпаление на гръбначния стълб, в последствие и на съседните стави. От няколко години с диагнозата живее Бойко Бойчев.

„Събуждане със схващания, раздвижване. Вечер също има болки, намалена трудоспособност, общо взето живот прекаран без комфорт”, споделя той.

Често болестта води до инвалидизация, а понякога и до по-тежки последици. Затова медикаментите, които се вливат венозно, имат животоподдържаща роля. Поставят се всеки месец в специално оборудвани центрове. Годишно лечението на един пациент излиза между 15 и 30 хиляди лева. До момента 75% от сумата се поемаше от здравната каса. С промяната цялата сума ще е за сметка на болниците, защото не е измислен начин , по който касата да им възстановява парите.

Д-р Бойчо Опаранов, завеждащ Ревматологичното отделение във ВМА изрази съмнение, че клиниките ще могат да си го позволяват.

Дори и да се намери начин как касата да се разплаща с болниците, остава другият проблем – пациентите ще трябва да лежат с дни всеки месец, за да им влее лекарството.

От сдружението на болните от болестта на Бехтерев вече са подали жалба до здравното министерство и до касата.

“Хората остават без лечение. Има пациенти, които евентуално биха могли да потърсят друго лечение, но има и пациенти за които това е единствената алтернатива”, коментира Цвета Апостолова, “Сдружение на болните от Бехтерев”.

Бойко вече се е отказал от единствената алтернатива. Споделя, че е опасно, че не приема медикаменти, но ” за съжаление, така стоят нещата.”

Лекарите са категорични, че промяната няма никаква медицинска логика.

От касата отговориха на запитване на bTV, че медикаментите трябва да се прилагат в болнични заведения, затова се е наложило и прехвърлянето им. Лекарите обаче контрират, че манипулацията отнема до няколко часа , което не изисква хоспитализация. В момента има клинична пътека за заболяването, но тя е за кризисни състояния, а не за продължително лечение на хронично заболяване.

Репортер: Мария Ванкова, bTV

ПРОУЧВАНЕ: Роля на генетичните полиморфизми

БСБББ – АС апелира да се подаде ръка на проучването. Единственото, което е необходимо да направите е да дадете кръв и попълните анкетна карта. Проучването се провежда в клиниката по ревматология на ул. Урвич 13, гр. София. За връзка: д-р Мариана Иванова 0888 429 245 (препоръчително е да се обадите предварително) или на място, когато сте в клиниката по ревматология на ул. Урвич 13, София.

Роля на генетичните полиморфизми на ключовите про-възпалителни цитокини IL-1 и TNFα за предразположението към ревматоидния артрит и анкилозиращия спондилит и клиничното им протичане при българска популация от болни.

ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:

Проучване на -308G промоторния еднонуклиотиден полиморфизъм в гена на TNF-α и C-511T биалелен полиморфизъм  в гена на IL-1b при български пациенти с РА и АС като предразполагащ фактор за развитието на тези болести и за тежестта на ставно-възпалителния процес, прогнозата на болестта  и ефекта от лечението.

НАУЧНА ИДЕЯ ИЛИ РАБОТНА ХИПОТЕЗА (ФОРМУЛИРАНЕ):

Пълното охарактеризирани на генотипните вариации на TNFα и IL-1 ще даде възможност за изясняването на болестната предразположеност, прогресия и евентуално повлияване от провежданата терапия. Предполагаме, че -308G промоторния еднонуклиотиден полиморфизъм в гена на TNF-α и C-511T биалелен полиморфизъм  в гена на IL-1b отразяват повишени инциденти на заболеваемост и могат да бъдат маркери за тежестта на тези заболявания.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОЧАКВАНИЯ ПРИНОС (ПРАКТИЧЕСКА ИЛИ ТЕОРЕТИЧНА НАСОЧЕНОСТ):

  • От проведените изследвания по научния проект очакваме да получим оригинални научни данни относно ролята на полиморфизмите на цитокиновите гени в генетичното регулиране на възпалителния отговор и предразположението към АС и РА и връзката им с клиничните характеристики на болестта и отговора към терапията, а именно:
  1. ще определим наличието на C-511T биалелен полиморфизъм  в гена на IL-1b, както и на G-308A полиморфизъм в промоторния регион на гена на TNF-α при болните с РА и АС;
  2. ще установим нивото на изследваните проинфламаторни цитокини в кръвни проби при болните с двете възпалителни ставни заболявания и при контролна група здрави лица;
  3. ще проследим динамиката в серумната концентрация на IL-1b и TNF-α при развитието, тежестта на протичане на РА и АС и ефекта от терапията;
  4. ще оценим клиничните и лабораторните прояви на болестната активност, функционалната годност, качеството на живот, рентгеновите структурни увреди и отговорът към терапията със съответните оценъчни методи.
  5. ще потърсим наличие на гентични полиморфизми в изследваните цитокинови гени в ДНК, изолирана от болни с РА и АС и ще се опитаме да обясним вариациите в серумните нива на съответните цитокини.

БСБББ – АС апелира да се подаде ръка на проучването. Единственото, което е необходимо да направите е да дадете кръв и попълните анкетна карта. Проучването се провежда в клиниката по ревматология на ул. Урвич 13, гр. София. За връзка: д-р Мариана Иванова 0888 429 245 (препоръчително е да се обадите предварително) или на място, когато сте в клиниката по ревматология на ул. Урвич 13, София.