НЗОК обеща, че няма да има проблеми

Разговор между Калина Пенчева (директор на дирекция Лекарствена политика към НЗОК) и Живко Янков (председател на сдружението на болните от болестта на Бехтерев) за проблемите с доставката на лекарства по протоколи на НЗОК в аптеките и преместването на венозните биологични средства от приложение 1 в приложение 2 на позитивният лекарствен списък.

Слушай разговора осъществен със съдействието на БНР, радио Хоризонт:

bnr-120111

Запитване НЗОК [ 75 / 07.12.2010]

НЗОК вх. № 15-02-61 / 08.12.10

изх. № 75 / 07.12.2010

ДО ДИРЕКТОРА

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕНА КАСА

Д-Р НЕЛИ НЕШЕВА

ЗАПИТВАНЕ

ОТ

БЪЛГАРСКОТО  СДРУЖЕНИЕ НА БОЛНИТЕ ОТ БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ

Уважаема д-р Нешева,

Бихме искали да Ви обърнем внимание на непрекъснатите проблеми, свързани с получаването на протоколи за биологични средства за лечение на анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев). Почти няма случай, в който пациент да е получил бърза и качествена услуга от НЗОК. Освен неустановените срокове и отговорност на НЗОК при изготвянето на протоколите, са на лице и случаи със загубени по вина на НЗОК документи или такива, които не са изискани от съответният служител. Поради тези причини процедурата за получаване на протокол за биологични средства се бави с месеци.

Тромавите процедури водят до забавяне или прекъсване на лечението, което се отразява неблагоприятно на здравословното състояние на пациента.

Във връзка с казаното дотук, бихме искали да получим отговори на няколко важни въпроса:

  1. Какъв е законовият срок, в който пациентът трябва да получи протокол от НЗОК за лечение с биологични средства, след като е подал нужните документи и къде е  регламентиран този срок ?
  2. Каква отговорност носи НЗОК при неспазване на съответните срокове?
  3. Каква отговорност носи НЗОК, когато неин служител направи грешка при приема на документи или такива бъдат изгубени по вина на НЗОК?
  4. По какъв начин пациентът може да се информира докъде са придвижени документите му, особено в честите случаи, в които процедурите се бавят? (Наши представители нееднократно са се опитвали да се свържат на телефона на НЗОК, но почти винаги безуспешно.) Посоченият във вашия сайт телефон 0 800 14 800 е достъпен само за абонати на фиксирини услуги, предлагани от един от мобилните оператори. Това ограничава правото на пациентите да се информират.
  5. В приложение 3, т.4 (Декларация за информирано съгласие с изискванията за започване/ продължаване на лечението с антицитокинови лекарствени продукти в извънболничната помощ) е записано:

„При неспазване на посочените условия лечението ми с упоменатия лекарствен продукт ще бъде прекратено и няма да имам претенции към НЗОК.”

В кои случаи се счита, че пациента е прекъснал лечението си по своя вина?

  1. Когато бъде прекъснато лечението с антицитокинови лекарствени продукти може ли да бъде подновено по всяко време, чрез кандидатване за протокол 1А?
  2. Ако прекъсването е по вина на пациента, то той има ли право да кандидастава за протокол 1А?
  3. В критериите за протокол 1Б, т.е продължение на лечение с антицитокинови лекарствени продукти за МКБ 45 е записано като условие:

Понижение на BASDAI с 50% от изходното ниво

Това само по себе си води до невъзможност пациента да кандидатства за трети, четвърти протокол за продължение на лечението.

Надяваме се на бърз отговор от ваша страна на поставените от нас въпроси и сме готови да съдействаме при нужда.

03.12.2010 г., гр. София

С уважение:

БСБББ – АС

Проучване за болните от болестта на Бехтерев в България (23.11.09 – 17.11.2010)

В проучването проведено и организирано от Българско Сдружение на болните от болестта на Бехтерев взеха участие 155 пациента. Целта е да се даде ясна представа за заболяването в България, като сдружението ще продължи да събира данни с цел анализ и статистика.

От проучването ясно могат да се направят следните няколко извода:

1. Болест на Бехтерев засяга предимно млади хора – 47% от всички анкетирани са на възраст до 35 години;

2. Лечението на пациентите се провежда предимно с болкоуспокояващи медикаменти – 44% от всички анкетирани;

3. Наблюдава се централизиране на ревматолозите – 51 % от пациентите взели участие в проучването отговарят, че се лекуват в София, като само 29% от тях живеят в столицата.

4. Най – често засегнатите области от заболяването са гръбнак, таз и шия;


1. Възрастова граница на пациента

2. Демографско разположение на пациента

3. Продължителност на заболяването

4. ТЕЛК решения при пациента

5. Образувание

6. Засегнати области

7. Демографско разположение на лекуващите ревматолози

8. Моментно лечение

9. Пациент vs Ревматолог