Интервю с д-р Джон Ривали, ревматолог, изследовател и дългогодишен член на Медицинския и научен консултативен съвет към Асоциацията по спондилит на Америка.

Знаем, че генът HLA-B27 – който е добре познат и за който понастоящем се смята, че има най-голямо значение за спондилоартрита (СПА) – се среща по-често при хора със СПА в сравнение с хората, които нямат това заболяване. Така, този ген може да бъде показателен за лекарите при поставянето на диагнозата СПА.

От друга страна, разпространението на гена варира в различните етнически групи. Варира и тясната му връзка със СПА или, с други думи, процентът хора със СПА и гена варира в различните етнически групи.

Знаем също така, че тежестта на заболяването варира в различните групи на населението. Но какво знаем за причините за това? Има ли роля генът HLA-B27 за тежестта на заболяването? И какви други фактори може да бъдат от значение?

Тези и други въпроси обсъдихме с д-р Джон Ривали. Отправяме специални благодарности към д-р Ривали за отделеното време и знанията, които сподели с нас!

„Спондилит Плюс“: Нека започнем с това какво знаем за честотата на поява на гена HLA-B27 в различни етнически групи. Къде е по-висока и къде не толкова?

Д-р Ривали: Различията между групите са доста големи. Най-общо можем да кажем, че колкото повече се отдалечаваме от екватора, толкова по-често се среща HLA-B27. Или поне така е в Северното полукълбо. В Южното полукълбо тази взаимовръзка не е толкова ясна.

В Африка честотата на HLA-B27 е много под 1% от населението. В САЩ обаче, сред афроамериканците се наблюдава около 20% смесване с бели гени и поради това честотата на HLA-B27 е около 1% от населението. Сред гражданите на САЩ с европейски произход генът се среща в 7,6% от населението. При хората с латиноамерикански произход – сред 4,6%, а при тези с китайски произход – сред 4,5%. Когато стигнем до Индия, честотата на HLA-B27 се повишава, а след това в Близкия Изток отново спада. Що се отнася до Европа, честотата е по-висока в Източна и Северна Европа (приблизително 9%) в сравнение с Южна Европа (7%). В Близкия Изток HLA-B27 се наблюдава при 2-4% от населението (вж. картата по-долу).

„Спондилит Плюс“: Нека сега се спрем на връзката между гена и СПА в различните етнически групи. Колко по-голяма е вероятността човек с гена HLA-B27 да има СПА в сравнение с човек без гена? И всъщност има ли разлика между степента на тази връзка в различните етнически групи?

Д-р Ривали: Това е въпрос за съотношението на вероятностите. Ще направя малко отклонение. Съществуват над 200 подвида (или алели) на HLA-B27: това на практика са гени HLA-B27, които се различават помежду си по няколко аминокиселини. Основният подвид, а именно HLA-B27-05, е дошъл от Африка, когато нашите прародители са дошли от Африка. Това е най-старият подвид. Всички останали са се развили от него. При някои подвидове има по-тясна връзка със СПА. Различия има и по региони, както ще видите от данните. Но това всъщност е извън фокуса ни сега, а и повечето хора не знаят кой подвид имат, ако имат този ген.

Моля, вижте информацията „Връзка на алелите на HLA-B с АС в три етнически групи“ (в края на документа). Бих искал да насочим внимание върху стойностите за СВ.

СВ означава „съотношение на вероятностите“. Тоест, каква е вероятността да имате анкилозиращ спондилит (ако имате този ген) в сравнение с човек, който няма точно този ген. Колкото по-голямо е съотношението на вероятностите (числото в графата СВ), толкова по-голяма е връзката. 

Така например, в сравнение с човек, който няма HLA-B27, ако Вие имате 

HLA-B27-05 и сте бял, има 36,5 пъти по-голяма вероятност да имате АС в сравнение с друг бял човек, който няма гена. От данните се вижда, че алелите B27-05 и в по-малка степен B27-02 са свързани с АС сред белите. Разглеждаме този, при който има най-силна връзка, а именно B27-05.

Сред китайското население алелите B27-04 и в по-малка степен B27-05 се свързват с АС. При HLA-B27-04 има най-тясна връзка в този случай, като стойността на СВ е 22,6. Следователно, за човек с китайски произход с гена има 22,6 пъти по-голяма вероятност да има АС.

При афроамериканците HLA-B27-05 се свързва най-тясно с АС и тази връзка е много силна със стойност на СВ 41,3. Тоест, ако имате гена HLA-B27 и сте афроамериканец, за Вас има 41,3 пъти по-голяма вероятност да имате АС в сравнение с друг афроамериканец, който няма гена.

Така, при афроамериканците, макар генът да не се среща често сред хората с АС (установен е приблизително при 60% от афроамериканците с АС в сравнение с приблизително 85% от хората с европейски произход и латиноамериканци с АС), генът се среща толкова рядко сред цялостното афроамериканско население (приблизително 1% от афроамериканците имат гена HLA-B27), че ако имате HLA-B27 и сте афроамериканец, то за Вас има голяма вероятност да имате и АС. Както казах, вероятността е 41,3 пъти по-голяма. Честотата на HLA-B27 сред пациентите с АС с произход от Близкия Изток варира между 50 до 80%.

Това е на базата на разглеждане конкретно на връзката между АС и HLA-B27. Връзката с останалите заболявания от спектъра на аксиалния СПА (включително нерадиографския аксиален СПА) е малко по-слаба сред всички етнически групи, но много сходна.

„Спондилит Плюс“: Възможно ли е в някои случаи тестването за гена да има отрицателен ефект и да доведе до по-голямо забавяне? Как биха стояли нещата в реалния живот по отношение на тестването за гена на афроамериканец, за който се предполага АС, като се знае, че има вероятност 40% да бъде отрицателен и все пак да има АС? Или пък за човек от Близкия Изток, при който има по-малка вероятност да е положителен за HLA-B27?

Д-р Ривали: Въпреки ниската честота на HLA-B27 сред афроамериканците с АС, значително по-ниската честота в контролната група със здрави афроамериканци в САЩ (1,1% в сравнение със 7,5% при бели) означава, че има същото, ако ли не и по-голямо значение при диагностицирането на АС. От друга страна, ако даден афроамериканец или който и да е всъщност, за когото се предполага, че има АС, е отрицателен за HLA-B27, това не би трябвало да разколебае медиците да стигнат до диагнозата, ако има други неща (имиджова диагностика и други), които са положителни.

„Спондилит Плюс“: Да променим малко посоката: какво е известно за псориатичния артрит (ПсА)? Каква е връзката и ролята на HLA-B27 при него?

Д-р Ривали: В класическия случай честотата на HLA-B27 е 70% при хората с псориатичен спондилит (подвида псориатичен артрит, при който е засегнат гръбначният стълб) и едва 25% при хората с периферен псориатичен артрит (ПсА без засягане на гръбначния стълб).

В допълнение, през последните 10 години се появиха редица научни доклади, които показват, че при хората с ПсА, които са положителни за HLA-B27, се наблюдават специфични проявления на заболяването. При тях има по-голяма вероятност за аксиално заболяване, сакроилиит, дактилит и ентезит. При тях също така заболяването е по-изострено.

„Спондилит Плюс“: Бихте ли ни разказали повече за изостреността на заболяването и различията между групите? Известно ли е дали има различия и на какво се дължат те?

Д-р Ривали: Показахме, че при афроамериканците изостреността на АС е най-голяма; данните са в доклад, който публикувахме преди три години. Направихме сравнение между афроамериканци, латиноамериканци и бели и сред тези групи нещата са най-зле при афроамериканците.

„Спондилит Плюс“: Говорите за изследването „Етнос и изостреност на анкилозиращия спондилит: анализ и разрез при три етнически групи“, в което сте участвали с д-р Джамалярия и други колеги и което е публикувано през 2017 г. в списанието „Клинична ревматология“. В изследването се установява, че при афроамериканците има най-лоши резултати по всеки измерван критерий, включително функционално увреждане, активност на заболяването и изостреност, както и най-високите възпалителни маркери.

На какво се дължи това? Защо при афроамериканците се установяват най-лошите резултати и най-висока обостреност на заболяването?

Д-р Ривали: Не знаем със сигурност. Възможно е да се дължи на социоикономически фактори, включително достъпа до здравеопазване и неравенства. Всъщност, при афроамериканците в изследването се наблюдава по-кратка продължителност на заболяването в сравнение с белите, така че не е това. Възможно е да е фактът, че при белите има по-голяма вероятност да имат достъп до TNF блокери. В изследването при белите се наблюдава най-висок процент на използване на TNF инхибитори.

Необходими са много повече данни и изследвания, за да разберем тези фактори и причините. Засега това е първото и единствено проучване по темата, публикувано в САЩ. Има доклади от Африка, но по отношение на САЩ и афроамериканците в страната това е единственото изследване засега. Необходими са още изследвания по темата.

Източник: Spondylitis Plus, Fall/Winter, p.4-6

Recommended Posts

No comment yet, add your voice below!


Add a Comment

Your email address will not be published.