Най – новите научни разкрития за болестта на Бехтерев (част 2)

Част 2. на най – новите изследвания и проучвания за болестта на Бехтерев представени от проф. Джон Ревел от научния отдел на университета в Хюстън, САЩ.

[flv]http://spondylitisbg.org/bg/wp-content/uploads/2013/12/AS_Latest_research_2010_pt2.flv[/flv]

Най – новите научни разкрития за болестта на Бехтерев (част 1)

Най – новите изследвания и проучвания за болестта на Бехтерев представени от проф. Джон Ревел от научния отдел на университета в Хюстън, САЩ.

[flv]http://spondylitisbg.org/bg/wp-content/uploads/2013/12/AS_Latest_research_2010_pt1.flv[/flv]

Резултати от проучване на БСБББ – АС 2011

За втора поредна година се проведе проучване сред хората с болест на Бехтерев. Целта на проучването е да се даде ясна представа за това как живеят и лекуват хора с болест на Бехтерев в България. Сдружението ще продължи да провежда проучването и през 2012 година. В изследването през 2011 година бяха включени нови въпроси, като:

  • Колко често посещавате специалист кинезитерапевт?
  • Практикувате ли лечебна физкултура в домашни условия?
  • Ходите ли на балнеолечение?

Най – важните изводи, които могат да се направят от проучването са:

  1. болестта на Бехтерев засяга главно млади хора (60% са на възраст между 19 и 45 годишна възраст);
  2. на близо 30% от участниците, диагноза болест на Бехтерев е сложена 10 години след проява на първите симптоми;
  3. малко повече от 50% от участниците имат ТЕЛК;
  4. всеки един от трима със заболяването има болки в следните области на тялото – гръбнак, таз, шия, очи, колена, ръце;
  5. повече то 40% отговарят, че лекуващият им ревматолог е от София, като едва 28% от участниците са от София;
  6. повече от 45% от участниците лекуват заболяването с НСПВС;
  7. близо половината от участниците не ходят на кинезотерапевт;
  8. близо 75% от участници не практикуват или много рядко правят упражнения в домашни условия;
  9. близо 60% не ходят на санаториум;

От всички изводи може да се направят следните заключения:

  1. Трябва да се подобри навременното диагностиране след проява на симптомите.
  2. Трябва да се увеличи броят на ревматолозите в България и открият ревматологични центрове в страната, за да се проследява правилно развитието на заболяването.
  3. Достъпа на хората до ревматолог е силно ограничен поради централизиране на специалистите в София, Пловдив, Варна, Стара Загора;
  4. Достъп до кинезотеравти е силно ограничен, поради липсата на направления и начин за назначаване на процедури. Кинезитерапията, която е важна за всички хора с болест на Бехтерев е достъпна само срещу заплащане.
  5. Провеждането на рехабилитация в санаториум е силно затруднена поради краткия период на Програмата на НОИ –  от месец май до ноември, което ограничава възможността за посещение на санаториум и провеждане на нужната рехабилитация.

Резултати от цялото проучване може да изтеглите на линк отдолу:

[download id="10"]

Българско сдружение на болните от болестта на Бехтерев дава право резултатите от проучването да се използват от лекари, институции и организации.

Натиснете тук за да видите резултати от проучването през 2010 година.

Проучване за болните от болестта на Бехтерев в България (23.11.09 – 17.11.2010)

В проучването проведено и организирано от Българско Сдружение на болните от болестта на Бехтерев взеха участие 155 пациента. Целта е да се даде ясна представа за заболяването в България, като сдружението ще продължи да събира данни с цел анализ и статистика.

От проучването ясно могат да се направят следните няколко извода:

1. Болест на Бехтерев засяга предимно млади хора – 47% от всички анкетирани са на възраст до 35 години;

2. Лечението на пациентите се провежда предимно с болкоуспокояващи медикаменти – 44% от всички анкетирани;

3. Наблюдава се централизиране на ревматолозите – 51 % от пациентите взели участие в проучването отговарят, че се лекуват в София, като само 29% от тях живеят в столицата.

4. Най – често засегнатите области от заболяването са гръбнак, таз и шия;


1. Възрастова граница на пациента

2. Демографско разположение на пациента

3. Продължителност на заболяването

4. ТЕЛК решения при пациента

5. Образувание

6. Засегнати области

7. Демографско разположение на лекуващите ревматолози

8. Моментно лечение

9. Пациент vs Ревматолог