Tag: ревматологични заболявания

Писмо до НЗОК относно промяна на МКБ при ревматологичните заболявания [161 / 25.11.2013]

ФБПФ Изходящ номер: 000055
БСБББ – АС Изходящ номер: 161 / 25.11.2013г.

НЗОК Входящ номер: 15-99-17 / 25-11-2013

Дата: 25.11.2013

ДО:

Д-Р РУМЯНА ТОДОРОВА

УПРАВИТЕЛ НА НЗОК

КОПИЕ ДО:

Г-ЖА МАРГАРИТА ГРОЗДАНОВА

ДИРЕКЦИЯ ЛЕКАРСТВЕНА

ПОЛИТИКА КЪМ НЗОК

П И С М О

ОТ:

ИВАН ДИМИТРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ФЕДЕРАЦИЯ „БЪЛГАРСКИ ПАЦИЕНТСКИ ФОРУМ”

ЖИВКО ЯНКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

„БЪЛГАРСКО СДРУЖЕНИЕ НА БОЛНИТЕ ОТ БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ“

ОТНОСНО: Промяна на МКБ при ревматологичните заболявания и получаване на протоколи при лечение на серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, псориатичен артрит и анкилозиращ спондилит с антицитокинови лекарствени продукти в извънболничната помощ.

Уважаема д-р Тодорова,

Федерация „Български пациентски Форум“ (ФБПФ) и „Българско Сдружение на Болните от болестта на БЕХТЕРЕВ“ (БСБББ) се обръщаме към Вас , за да разберем дали ще има проблеми по издаване на протколи от НЗОК за лечение на серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, псориатичен артрит и анкилозиращ спондилит с антицитокинови лекарствени продукти в извънболнична помощ при смяна на МКБ кодове за някои ревматологични заболявания.

Имаме притеснения, че аптеките няма да имат възможност да изписват лекарства на хора, които се лекуват с горепосочените протоколи след въвеждане на новите МКБ кодове. Не мислим, че е необходимо да Ви казваме, какво означава за тези пациенти забавянето на приема на медикаментите им.

Въпросите, на които бихме искали да получим ясни отговори са:

Какво става с вече издадените протоколи с вписани старите МКБ кодове и заболявания, които важат още няколко месеца, включително и след влизането на новите кодове на 1-ви декември?
Ще има ли гратисен период и ако да – до кога?
Ако трябва да се корегират кодовете и диагнозите в тези протоколи, кой ще има правото на това (РЗОК, ОПЛ или ревматолог) и как точно ще става това?
Кои кодове и кои заболявания да бъдат вписвани в протоколите на пациентите одобрени от експертните комисии след 1-ви декември – новите от ПЛС (МКБ10) или старите фигуриращи в критериите на НЗОК (МКБ9)?
Кога ще бъдат обновени и съответните критерии?

Надяваме се, че осъзнавате ясно нашите притеснение и затова настояваме да получим официално уверение и ангажимент от Ваша страна, че НЗОК ще гарантира да няма прекъсване на лечение и невъзможност за издаване на протоколи по административни причини, което би застрашило здравето и живота на българските граждани с ревматологични заболявания!

С Уважение:

Иван Димитров

Председател на УС на ФБПФ

[download id=”39″]

В брой 3 (10) / 2013 на Информационен бюлетин четете…

[download id=”31″]

Последни промени в закони и наредби;
Кратко резюме от проведеното общо събрание на БСБББ – АС;
За новите изисквания за лечение на серопозитивен ревматоиден, псориатричен, ювенилен артрти и анкилозиращ спондилит с антицитокинови лекарствени продукти в извънболнична помощ в сила от 15.03.2013г.
Резюме регионален форум “Сега вече знаете” Варна 2013;
Писмо на ОПРЗБ и БСБББ – АС относно забавени протоколи за лечение с антицитокинови лекарствени продукти в извънболнична помощ;
Писмо на ОПРЗБ и БСБББ – АС относно изискванията на НЗОК за лечение с антицитокинови лекарствени продукти в извънболнична помощ;
Писмо относно новите изисквания за за лечение с антицитокинови лекарствени продукти в извънболнична помощ;

[download id=”31″]

артрит бехтерев здраве здравеопазване инвалид информационен бюлетин информация нзок ревматолог ревматологични заболявания социална политика

TV+ получи отличие за журналистика на здравна тематика

Водещата на Новините на TV+ Татяна Чохаджиева получи специално отличие от Федерация „Български пациентски форум” за документалния филм “По пътя на болката”, част от поредицата “Цената на живота”.

Наградите „Даниела Сеизова – В името на живота” бяха раздадени от федерацията за четвърта поредна година. Целта на инициативата е да отличава журналистите от печатни и електронни медии, които отразяват най-добре здравната тематика.

Тази година учредителите въведоха и две нови категории – институция, кореспондираща най-добре с пациентите и борец за правата на пациентите. Призът за институция получи министър Тотю Младенов, а за борец за права 2012 г – д-р Атанас Кацаров от Детска травматология на „Пирогов”. В категорията лекар, помогнал най-много за подобряване качеството на лечение на пациентите, беше награден проф. Емил Паскалев от Клиника по нефрология и трансплантация на „Александровска болница”

Федерация „Български пациентски форум” връчи специална награда на Радина Велчева – за борец за права, защитаващ жените с репродуктивни проблеми.

За най-добър журналист от печатно издание беше наградена Аида Паникян от в. „Дума”. Бойко Бонев от zdrave.net взе приза за най-добър журналист от онлайн издание. Радионаградата отиде при Стаматина Никова от БНР. Призът за най-добър тв журналист взе Мария Чернева от БНТ, а наградата за цялостен принос към пациентската общност отиде при Тодорка Костова от ТВ7.

…

„Цената на живота” е документална поредица на TV+.

(http://tvplus.bg/index.php?p=telecast&id=84)

Отделните филми разказват историите на хора със специфични заболявания. Целта е те да се извадят от анонимност, защото често остават „невидими” и изолирани. Болните не искат съчувствие, а разбиране и подкрепа, които могат да получат, ако има повече информация за техните проблеми.

“По пътя на болката” е документален разказ за хората с болест на Бехтерев у нас. Поставянето на правилната диагноза отнема средно от 8 до 15 години. Ако се открие навреме, болестта не може да бъде излекувана напълно, но има шанс болките да спрат и да не се стигне до инвалидизация.

Здравната каса поема 75% от лечението на болните от Бехтерев. Така средно те трябва да плащат непосилните 700 лева за лекарства всеки месец при лечение, което продължава много дълго, защото заболяването е хронично. Това обрича на болка и страдания всички, които нямат високи доходи. Освен за лекарства, болните дават и пари за рехабилитация и лечението общо им струва около 2500 лева на месец. Много хора продават имотите си или се осигуряват в чужбина, за да могат да се лекуват.

Болните настояват здравната каса да плаща лечението на 100%, както е навсякъде в Европа. Но засега това не се случва. Спасението идва от фармацевтичните фирми, които засега поемат разликата в цената на лекарствата.

…

Все пак светлина в тунела има. След като държавата не им помага, болните от Бехтерев решават да си помогнат сами и да направят сдружение (Българско Сдружение на болните от болестта на Бехтерев:http://bg.spondylitisbg.org/). Първоначално идеята се появява във фейсбук през 2009-та година, а после организацията се пренася и в реалността и вече е от голяма помощ за пациентите. Всички в сдружението се възприемат като „колеги” по съдба. Общият им проблем създава и много силни приятелства межу тях.

След това създават организация за всички ревматологични заболявания (http://blog.revmatologia.org/).

Мисията на тези организации е да ориентират пациентите в хаоса на здравната система, да им посочва добрите болници и специалисти, от които могат да получат помощ; да информират за проблемите, за да може обществото – близките, колегите, работодателите да започнат да приемат болните с проблемите им, да са толерантни, да ги разбират, да са наясно защо трябва да им помогнат. Надяват се информацията за болестта да достигне до повече хора, които страдат от проблема, но все още не знаят за него.