Брюкселска декларация

На 19.10.2010 г. Белгийското ръководство на ЕС в партньорство с ръководството на EULAR проведоха конференция на която обсъдиха проблеми в ревматологичният сектор.
Събитието събра на едно място около 150 представители на пациенти, медицински специалисти, ревматолози, лица отговарящи за правенето на политики на национали нива, научни работници и други заинтересувани. Резултат от проведената среща е приемането на Брукселска декларация, която да се приложи от ЕС и страните членки в него. Декларацията дава препоръки за разпознаване и подобряване качеството на живот на хора с ревматологични проблеми в Европа.

ПРЕПОРЪКИ РАЗПИСАНИ В БРЮКСЕЛСКА ДЕКЛАРАЦИЯ:

  1. Европейският съюз и неговите страни членки трябва да разпознаят социалноикономическата важност на ревматологичните заболявания във всички възрастови граници и да им придадът необходимата важност.
  2. От изключителна важност е да се даде приюритет на базовите и клинични проучвания за ефекта, прогнозата и въздействието на тези хронични заболявания.
  3. Европейският съюз и неговите страни членки трябва да бъдат сигурни, че са осигурили необходимите условия за пълноценен живот на хората с ревматологични проблеми в обществото; това включва оптимизиране на фактори свързани с качеството на живот, наличието на инструменти за справяене с живота, правото на обучение и работа съобразено с техните нужди.
  4. Хората с ревматологични проблеми трябва да получават бърз достъп до високачествено обслужване, в идеалният случай в специализирани центрове, което да доведе до дълговременно качество на живот;
  5. Управлението на ревматологичните болести трябва да е в съответствие с научно – доказани препоръки във всички страни членки на Европейският съюз;
  6. Хората с ревматологични проблеми са експерти в управлението и живеенето със такива заболявания и трябва да бъдат включение в проектирането, доставянето и контрола на услугите, които им се предлагат.

Събиетието предшестваше конференция на министрите от ЕС за състояните на хората с хронични проблеми в публичният и социален сектор. За първи път ревматологичните проблеми бяха като точка за обсъждане по време на срещата на президенството на ЕС. За първи път EULAR и ЕС работиха заедно с цел подобряне състоянието на ревматологичният сектор.
Г-н Оливиер Беле, член от кабината на Белгийското министерство на социалната поликата коментира: „Беше въпрос на разбиране да се придвижи това сътрудничество”, което разпознава тежестта, които ревматологичните болести оказва върху живота на пациентите и техните близки.
Конференцията обхвана политическите, медицинските и социалните аспекти на предпазването и управлението на ревматологичните болести.

Източник: стр.4 EULAR Breakthrough issue 6 / 2011
Read original paper of Brussels declation here

Ревматично болни остават без лекарства

Отново хиляди хора са лишени от животоподдържащи медикаменти. Поредният сигнал за липса на адекватно лечение провери Мария Ванкова:

Става въпрос за пациенти с ревматологични проблеми. У нас те са хиляди. Животоподдържащите медикаменти, които се вливат венозно, вече не могат да се получават от аптеките. Така е решила Комисията по позитивен лекарствен списък. Тя е преместила лекарствата от т. нар. „Приложение 1” в „Приложение 2” на списъка с медикаменти, които се плащат от касата. Или казано иначе – ще трябва да се купуват от болниците, които обаче нямат излишни пари затова.

Не е измислен и начин , по който касата да им ги възстановява. Така пациентите попадат в омагьосан кръг.

Сред пациентите, които остават без адекватно лечение, са хората страдащи от болестта на Бехтерев. У нас, с това заболяване са над 20 хиляди души. Болестта представлява възпаление на гръбначния стълб, в последствие и на съседните стави. От няколко години с диагнозата живее Бойко Бойчев.

„Събуждане със схващания, раздвижване. Вечер също има болки, намалена трудоспособност, общо взето живот прекаран без комфорт”, споделя той.

Често болестта води до инвалидизация, а понякога и до по-тежки последици. Затова медикаментите, които се вливат венозно, имат животоподдържаща роля. Поставят се всеки месец в специално оборудвани центрове. Годишно лечението на един пациент излиза между 15 и 30 хиляди лева. До момента 75% от сумата се поемаше от здравната каса. С промяната цялата сума ще е за сметка на болниците, защото не е измислен начин , по който касата да им възстановява парите.

Д-р Бойчо Опаранов, завеждащ Ревматологичното отделение във ВМА изрази съмнение, че клиниките ще могат да си го позволяват.

Дори и да се намери начин как касата да се разплаща с болниците, остава другият проблем – пациентите ще трябва да лежат с дни всеки месец, за да им влее лекарството.

От сдружението на болните от болестта на Бехтерев вече са подали жалба до здравното министерство и до касата.

“Хората остават без лечение. Има пациенти, които евентуално биха могли да потърсят друго лечение, но има и пациенти за които това е единствената алтернатива”, коментира Цвета Апостолова, “Сдружение на болните от Бехтерев”.

Бойко вече се е отказал от единствената алтернатива. Споделя, че е опасно, че не приема медикаменти, но ” за съжаление, така стоят нещата.”

Лекарите са категорични, че промяната няма никаква медицинска логика.

От касата отговориха на запитване на bTV, че медикаментите трябва да се прилагат в болнични заведения, затова се е наложило и прехвърлянето им. Лекарите обаче контрират, че манипулацията отнема до няколко часа , което не изисква хоспитализация. В момента има клинична пътека за заболяването, но тя е за кризисни състояния, а не за продължително лечение на хронично заболяване.

Репортер: Мария Ванкова, bTV